Всички знаем, че инвестицията на борсата трябва да се разглежда в дългосрочен план. На фона на наблюдаваната рязка обезценка в цените на акциите и индексите обаче, не сме малко тези, които започваме да се чудим колко дългосрочна трябва да е тази инвестиция.

Само за последната една година двата водещи индекса са загубили близо 80% от стойността си, като по-младият - BG40, е на исторически най-ниските си нива, след страта си през 2005 година, докато SOFIX е на нивата си от преди близо пет и половина години.

Излиза, че пазарът е там, където е бил в своята зора и когато определено поради своята младост имаше много дефекти.

В интерес на истината ситуацията сега и преди пет-шест години може да се каже, че е сходна. Приликите могат да се открият в изключително слабата ликвидност сега и тогава, минимална промяна в една от двете посоки, която също се наблюдава. В момента индексите са тотално „зациклили", като се търгуват без ясна посока.

Прилика може да се открие също така между слабата зависимост от международните пазари, в момента външните пазари скачат, нашите не ги следват. Липсата на достатъчен по размер спекулативен и институционален чуждестранен и местен капитал също може да се посочи, като прилика.

Сред малкото разлики може би са много по-добрата регулация на пазара в правно и институционално отношение, макар че може да се спори доколко създадените институции вършат своята работа по регулиране на пазарните отношения и защита правата на миноритарните акционери.

Разлика е и че страната ни вече е част от европейското семейство, макар и това в настоящия момент на изключително остра криза да не носи положителни последици със себе си.

Иначе инвеститорите сега са също толкова „богати", колкото и преди пет години, а тези, включили се по-късно в „манията" наречена борса, вече са извън играта и може би никога няма да се върнат или поне не и в следващите пет години.

Извън играта са и голяма част от стартиралите преди пет години играчи поради факта, че вярвайки, че могат да станат мултимилионери от борсата, голяма част от тях ползваха значителен по размер заемен капитал, довел ги до пълно разоряване.

Прилика може да се търси вероятно и във времето за възстановяване на нивата, достигнати към края на 2007 година. Пет години бяха нужни, за да бъдат достигнати, като спорен е въпросът дали след още пет ще се върнем там, откъдето започнахме да падаме, като това може би е донякъде оптимистичен сценарий и не изключваме възможността никога да не ги видим.

Световната практика показва, че това, което се губи по време на силен мечи пазар след бичи цикъл, обикновено отнема 5-7 години, за да се възстанови.