Хората имат склонност да залитат в крайности. От меннието само до преди половин година , че кризата няма да ни се отрази върху начина на живот, все повече започваме да залитаме в другата крайност- на очакването на истински апокалипсис. Медиите ни заливат с най-лошите сценарии, които могат да се случат. Но е добре да гледаме реално на нещата и да се замислим, толкова ли ще е лоша ситуацията след една година, колкото всички се опитват да ни убедят.

1. Ръстът на БВП

Показателят все още е положителна величина и макар най-големите песимисти да прогнозират навлизане в рецесия на страната ни, това едва ли ще се случи или поне не толкова скоро. Времевият лаг, който съществува преди ефектът от световната криза да стигне България, е на наша страна.

В същото време относително по-късното приемане на страната ни в ЕС, за разлика от останалите нови страни членки на съюза, се изрази в по-слабото прегряване на икономиката ни. Дори и прогнозите на правителството за ръст на икономиката ни от 2.5% за тази година да не се сбъднат , то най-вероятно ще регистрираме положителен такъв.

2. По отношение на банките.

Банковата ни система е стабилна и това наистина трябва да ни радва. Тук се крият едни от най-големите опасности за всяка една икономика. Колапс на финансовата система се свързва със загуба на спестявания и бъдещо потребление, а възстановяването от такъв е тежест пред бъдещото развитие на икономиката, която може да забавя ръста ни с години.

Определено може да се каже, че в момента изпитваме позитивите на финансовата дисциплина, създадена в годините на валутен борд, наложил се за обуздаване на икономиката ни и спазването на финансови правила. Противниците на валутния борд го обвиняваха, че възпира бурния ръст на икономиката ни, но ето че в момента ситуацията е на наша страна.

Банковото кредитиране е ограничено, но все още съществува. Спасява ни относително ниската задлъжнялост на домакинствата като процент от БВП, на фона на в пъти по-голямата такава в развитите европейски страни.

Нивото на лошите кредити все още е относително ниско, при около 3-3.5% от общите такива, според неофициални данни.

3. Безработицата.

Факт е, че няма как да не станем свидетели на ръст на нивото на безработицата. Това е един от най-негативните ефекти от кризата, която се очаква да се отрази на реалната икономика. Към януари обаче тя е 6.5% и нараства едва с 0.23 процентни пункта спрямо декември. Все още това е повишение в рамките на допустимото.

Спрямо година по-рано през януари безработицата е по-ниска с 0.88 процентни пункта, или имаме резерв за повишение преди да достигне нивото си отпреди една година, когато не се говореше за криза.

4. Пазара на имоти.

Със или без криза, ситуацията на пазара на имоти бе достигнала едни „ненормални нива" и нямаше как да не станем свидетели на корекция. Този темп на ръст на сектора и на цените на имотите нямаше как да се запази и това бе ясно на всички участници. Алчността обаче замъгляваше здравия разум и той караше всеки втори да става строителен предприемач.

Може би станахме свидетели на това да сме с най-много строителни предприемачи на глава от населението. Корекцията в сектора, която може да е значително дълбока ще има положителен отрезвителен ефект на пазара, като ще отстрани „най-алчните" играчи и ще повиши значително качеството на предлаганите услуги. От друга страна спада в цените на имотите ще направи жилищата относително по-достъпни за населението, като в момента имотите ни са едни от най-недостъпните в цяла Европа, съотнесени с дохода на населението.

5. Инвестиции.

Въпреки наблюдавания спад на инвестициите през последната година у нас, кризата в световен мащаб може да има и някои положителни в тази насока страни. Забавянето на ръста на доходите у нас, както и стремежа на водещите компании да търсят съкращаване на разходите си, могат да ни изстрелят на преден план, като дестинация за инвестиции на зелено. Доскоро страната ни бе предпочитана такава, но започнахме да губим относителните си предимства през последните няколко години, поради ускорения ръст на доходите. Това може да се промени през тази и следващата година и отново европейските компании да погледнат към страната ни, когато достъпа им до финансиране се пооправи.

6. Дефицитът по текущата сметка.

Едно от малкото хубави неща на кризите е, че подобряват този показател, който между другото се сочи, като един от основните източници за нестабилност от водещи финансови институции. Драстично се очаква да намалее вноса на стоки и услуги в страната.