В петък станахме свидетели на нещо, което ни дава повод да се надяваме, че сме близо до дъното или до критичната точка, когато можем да станем свидетели на така дългоочакваната корекция.

Родните индекси приключиха деня на положителна територия. Индексът на сините чипове SOFIX приключи с 2.46% до ниво от 275.14 пункта, а BG40 добави 2.25% към стойността си.

Интересното е не, че регистрирахме повишение, в края на кратката седмица, а че това се случи в условията на достигнати нови рекордни дъна от щатските индекси, както и спад на азиатските и европейските индекси.

Картината е нова, защото обикновено сме свикнали да виждаме ръст за чуждите индекси и спад на нашите, или спад на чуждите индекси и отново спад на българските.

Защо да започне корекция?

Защото последната година и четири месеца сме свидетели само на понижение, без нито една сериозна корекция. Този спад отне от стойността на индексът на сините чипове SOFIX цели 86%, което ни направи един от най-понижаващите се пазари в света след Исландия, която почти фалира.

Зад второто ни място по понижение обаче определено можем да кажем, че нямаше сериозни икономически причини, а само психологически и спекулативни. Икономиката на страната ни расте, макар и при забавени темпове.

Финансовата стабилност до голяма степен е гарантирана от валутния борд и ниската база, от която стартира ръстът на кредитната активност. Задлъжнялостта на населението е относително ниска, като процент от БВП. Безработицата все още е при разумни нива от около 6%.

Липсват спекулативни финансови инструменти, съдействали за развитието на ипотечната криза, прераснала в последствие в световна финансова криза. Не само че липсват, но нямаме дори фючърси върху индекси, развит облигационен пазар, къси продажби и др. такива, типични за нормалните борси.

Като друга причина за началото на една оздравителна корекция можем да посочим изтъняването на предлагането. В условията на липса на свеж финансов ресурси, продавачите също намаляха значително.

Тези, които искаха или бяха принудени да продават, вече са го направили, а при настоящите цени на акциите и огромните загуби, претърпени от инвеститорите, на тях образно вече „не им пука" колко още ще падаме. Голяма част от тях вече са си изчистили заемните капитали (по тяхно или не по тяхно желание) и са станали дългосрочни инвеститори.

Спадът на индексите през последните седмици става реалност при изключително ниски обеми, което може да е друг симптом за изчерпване на низходящото движение и корекция.

Световните пазари също могат да ни помогнат. Те са на нива невиждани от десетилетия насам, което може да означава, че корекцията може да започна от там и да даде сила и на родната борса.

И на последно място можем да посочим тримесечните отчети, за които все по-често можем да чуем „на кой му пука за отчетите". И да, и не. Те са едно средство да си сверим часовниците, а портфолио мениджърите на пенсионните фондове могат да решат, че нещата не са чак толкова лоши, колкото е заложено в нивата на акциите.