Разумно ли е нивото на просрочените кредити?
Кризата ни диша във врата, като влиянието й започва да се усеща все по-силно и вече не само в медийното пространство. Какво правят за своите клиенти банките, които до преди две години жестоко се конкурираха да дават кредити.
Тази конкуренция в пиковия момент бе стигнала до такива размери, че на почти всеки, който прекрачеше входа да иска кредит, излизаше удовлетворен. Тези времена вече са минало, а резултатът от може би не дотам разумната политика на финансовите институции вече е налице.
В какво се изразява той ли? В това, че нивото на просрочените кредити е в рамките на 8.2 процента средно за цялата банкова система, което е едно разумно ниво, според Виолина Маринова, управителния съвет на Асоциацията на банките в България /АББ/ и главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
Лично аз бих сложил думата разумно в едни препинателни знаци (кавички), като според мен е трудно да кажем, че това не носи нестабилност за финансовата ни система. Доказателствата за това твърдение са две.
От една страна малко като че ли напук именно сега стана ясно, че рейтинговата агенция Moody's Investors Service е поставила под наблюдение с вероятност за понижаване рейтингите за финансова стабилност Банка ДСК и Първа инвестиционна банка (ПИБ).
Moody's понижи дългосрочния рейтинг на ДСК в местна валута от Baa1 на Baa2 и го постави под наблюдение за евентуално бъдещо намаляване, след като понижи рейтинга на собственика на ДСК унгарската OTP Bank.
Второто е премията, която се слага като надбавка за риск над лихвения процент EUROBOR при финансиране на родните финансови институции от техните банки майки, която е доста голяма и е причина за това лихвите по кредити да не падат въпреки понижението на основния лихвен процент от страна на ЕЦБ.
В условията на нарастващ риск от повишението на неизплащаните кредити родните банки се оказва, че са доста тромави по отношение на действия за даване на глътка въздух на своите клиенти.
Едва няколко са финансовите институции, които предлагат облекчаване на вноските на своите длъжници за определен период от време, докато излезем от кризата, като дори и това се прави често без да се прокламира или да му се дава гласност.
Явно банките не отчитат опасността, макар и да виждат значително повишение в просрочените кредити, от това да сменят бизнеса си с този на мениджъри и собственици на недвижими имоти, ако не жертват част от печалбата си да кажем за година-две.
Като един от многобройните клиенти на голяма финансова институция, преди половин месец получих обаждане от експерт от нея с предложение, че ако желая, мога да върна кредита си в пълен размер без за това да дължа наказателна лихва.
След като не се възползвах от "изгодното предложение", само две седмици по-късно последва друго напълно противоположно обаждане, че има възможност банката да намали наполовина месечната ми вноска за следващите 12 месеца, без това да ми струва нещо. Банката го прави за мен, защото "влиза в положението на своите клиенти".
Радостта ми бе кратка, защото когато отидох да се възползвам от тази опция, ми бе казано, че за да се класирам трябва да отговарям на определени условия.
Последва ново разследване на доходите и подадена молба с неясен резултат, което ме накара да се замисля, дали банката по-скоро не прави актуализирана оценка на риска на кредитния си портфейл, отколкото да се грижи за своите потребители и да им предлага известни облекчения, за да не изпаднат в положение на несъстоятелност.
Добре е банките да си мислят за имиджа си, ако очакват да сме им клиенти в следващите 20 години.