Наскоро в САЩ излезе книгата Reset на Кърт Андерсен, в която той заявява: "Това е краят на света, какъвто го познаваме," и разсъждава за ценностите, които хората трябва да приемат и да приспособят в съществуването си след финансовата криза. За Андерсен рецесията е променила всичко. Опитайте се да кажете това на Уолстрийт обаче, казва Майкъл Майело от Forbes.

Goldman Sachs отчете 3.4 млрд. печалба за второто тримесечие. Положителният резултат на Goldman Sachs е генериран основно от талантливото й, както винаги, подразделението за търговия с ценни книжа. Това обаче е доста странно място, от което банковата холдингова компания извлича печалбата си. Изглежда, че Goldman Sachs от 2009 г. прилича доста на Goldman Sachs от 2007 г. с изключение на това, че се наричан банкова холдингова компания. Сумата, която трейдърите могат да си позволят да загубят за ден, е 245 млн. долара, което е с 5 млн. долара повече от първото тримесечие и с 33% повече в сравнение с година по-рано.

Банката в същото време е заделила 11.4 млрд. долара за бонуси. Това означава средно по 400 000 долара на служител, или същата сума, която компаниите от Уолстрийт плащаха преди кредитния балон да се спука през 2007 г. Така че банкерите на практика се завърнаха там, откъдето започнаха.

Заплащането в Goldman обаче трябва да си е работа на ръководителите на компанията. В крайна сметка Goldman е една от 10-те банки, които върнаха взетите назаем средства от правителството. Това обаче не означава, че Goldman не получава държавна помощ.

Първо, смята се, че Goldman ще получи отново помощ от правителството, ако изпадне в беда. Второ, банката има 28 млрд. долара задължения, гарантирани от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC). Върнати парите или не, Goldman Sachs все още е компанията с най-много помощи от държавата извън сектора на отбраната на САЩ.

JPMorgan Chase също върна държавните средства и отчете солидна печалба от 2.7 млрд. долара за второто тримесечие. Също както Goldman и JPMorgan е банкова холдингова компания, която за разлика от Goldman има огромна депозитна база (знаете, каквато една банкова холдингова компания трябва да има). JPMorgan обаче също се връща към бъдещето. Освободена от задълженията по TARP компанията лобира усилено срещу плана на администрацията на Обама да внесе прозрачност на пазара на деривативи като премести сключването на сделките на борси. JPMorgan печели доста на извънрегулирания пазар и иска да запази това.

След като колапсът на AIG струваше на данъкоплатците 173 млрд. долара и продължава да им струва още средства, не би трябвало главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън да наложи волята си по този въпрос. JPMorgan има експозиция към деривативни контракти на стойност 81 трлн. долара. Ако фактът, че администрацията иска да види как тези контракти се търгуват на регулиран пазар, обижда Даймън, тогава може би той трябва да изпрати писмо до Министерството на финансите, в което поема ангажимент да не приема средства на данъкоплатците, aко банката му изпадне отново в затруднение.

В същото време Morgan Stanley пакетира колатерализирани дългови облигации с понижен рейтинг под формата на нови ценни книжа, които получават инвестиционен рейтинг от Moody's и Standard & Poor's. Някои от тях дори получават рейтинг AAA. Явно урокът от 2008 г. е бил, че ако вземеш един куп лоши заеми и ги групираш заедно, всичко е наред?

Наскоро стана ясно, че при сливането на Bank of America и Merrill Lynch главният изпълнителен директор на Bank of America е играл доста опасна игра. Ако е смятал, че закупуването на Merrill Lynch е лошо за акционерите на BofA, е трябвало да откаже. Бившият министър на финансите Ханк Поулсън е заплашил поста на Люис, ако той не пристъпи към сливането. Какво от това? Работата на един CEO е да защитава интересите на акционерите, дори и ако това означава да бъде уволнен. Люис обаче се опита да получи всичко, запазвайки работата си, осъществявайки сливането и, в крайна сметка, оставяйки данъкоплатците да плащат по-голямата част от всичко това.

В същото време BofA, подкрепена от публичната щедрост, отчете по-добри от очакваните резултати за второто тримесечие. Връщането на нещата в предишното им положение може би съвсем скоро предстои.

Изглежда нищо не се е променило на Уолстрийт. По-лошото е, че банките смятат, че ако нещата се объркат отново, данъкоплатците отново ще ги спасят. Вероятно трябва да им се каже директно, че това няма да стане и може би това е единственият начин на Уолстрийт да си вземат поука.