„Много готина рокля!“ „Благодаря! Има си джобове!“

Ако това ви звучи познато – не сте сами. От години насам джобовете на дамските дрехи са доста повече от практична екстра. Те са повод за радост, шок, както и обект на истински интернет възторг, пише CNN.

Перфектният пример за това е визията на Дуа Липа от Met Gala 2023 – винтидж рокля на Chanel в кремав цвят, с изискан силует и… с джобове.

Или пък червената рокля на Ема Стоун от 50-годишнината на Saturday Night Live, чиито екстравагантни джобове са пълни с пуканки. Това е много повече от мода, защото изглежда по-скоро като социално послание.

Истината е, че женските дрехи, особено рокли и поли, масово се произвеждат без джобове. А когато има такива, те често са микроскопични, фалшиви или абсолютно непрактични – просто декоративна илюзия.

Дънки с „устни“ вместо джобове, сако с копче, но без отвор – всичко това са празни обещания, скрити зад шевовете на „криворазбраната“ модна индустрия.

А въпросът продължава да циркулира – защо жените нямат същите джобове като мъжете?

Чанта, в която да побереш кухненска мивка - обемните аксесоари отново са тук

Според Хана Карлсън, преподавател в Rhode Island School of Design и автор на книгата Pockets: An Intimate History of How We Keep Things Close, причината е доста повече от „просто модна“. Тя е дълбоко вкоренена в историята и, да – дълбоко сексистка.

Откакто джобовете се появяват във висшата мода, те винаги са били „различни“, казва тя. Това изглежда като символ на неравенство, който носим със себе си от столетия.

Първите „официални“ джобове се появяват в мъжките панталони през 1550-те – пришити като малки кесии с връзки. До този момент и мъжете, и жените носят чанти.

Власт, стил и увереност: Сакото и вратовръзката се превръщат в моден триумф за жените

С напредъка на шивачеството и индивидуалното скрояване обаче мъжката мода започва да представя все повече и различни видове джобове. Женската – не.

Докато мъжките трикотажни костюми придобиват все по-функционална форма, жените остават с неудобни, вързани на кръста кесии под полите си, които често се разпръсват.

През 1870-те и 80-те джобовете понякога стоят в задната част на роклята, а на дамите често им се налага буквално да бъркат зад гърба си, за да стигнат до тях.

„Джобовете изглеждат като нещо толкова просто и функционално, че е почти абсурдно да липсват“, казва Карлсън пред CNN.

„Но в живота ни често сме свидетели на неща, които не искаме да казваме на глас. Все още живеем в патриархат и нещата около нас са създадени под влиянието на тази система.“

Затова и онлайн се появява цяло културно движение в защита на джобовете. От дизайнерката Никол Маклафлин, която шие екстрафункционални дрехи от рециклирани материали (жилетка с джоб за чипс и сос? Има такава), до TikTok създатели, които ровят из детските си спомени от старите си дънки с джобове до коленете.

Код Baywatch Red: Какво можем да научим от банския на Памела Андерсън

Джобовете като символ на власт, свобода и… полова дискриминация

От джобни ножове и джобни часовници до… джобен пистолет – да, „малките“ вещи, които държим близо до себе си, винаги са носели едно послание: активност, мобилност и контрол.

И неслучайно са били запазена марка предимно за мъжете. Да носиш вещи по джобовете се е възприемало като знак на изобретателност. Но не и ако си жена.

Кесиите на жените от XVII и XVIII век често са осмивани в карикатурите и литературата. Големината на тези скрити „джобове“ буди подозрение – какво ли се крие вътре? В свят, в който независимостта на женския пол е била заплаха, това стои далеч от въпроса с модата – това е социален код.

Да носиш прекалено много вещи често се тълкува като нещо „смешно“ или дори „претенциозно“ – нещо, което само жените извън „правилния“ кръг си позволяват.

Ако сте гледали последния сезон на Succession, ще се сетите за коментара на Том Уамбсганс по адрес на една масивна дамска чанта: „Какво има вътре? Обувки за метрото? Кутия за обяд? Можеш да отидеш на къмпинг с нея!“

Така че джобовете не се разглеждат просто като място за съхранение, а като територия.

При мъжете – дори с криминален или бунтарски заряд – те са символ на независимост, а при жените – неудобство, ако въобще е имало такива. Женските дрехи трябвало да бъдат „красиви“, а не полезни. Това разграничение се затвърждава по време на Просвещението, когато мъжката мода се систематизира – по-изчистена, по-функционална и по-силна. Женската, от своя страна… продължава да бъде просто за украса.

Тенденция или любима модна грешка: Голямото завръщане на тесните дънки

В началото на XX век джобовете се оказват неочакван съюзник на движението за женско избирателно право. Активистката Елизабет Кейди Стантън се възмущава от това, че мъжете „се разхождат свободни като птици“, докато жените се спъват в собствените си чанти.

През 1915 г. поетесата и феминистка Алис Дюър Милър публикува сатиричната книга Are Women People?, в която правото на джобове служи като метафора за правото на глас.

По-късно, с модернизирането на женското облекло през XX век, джобовете започват да се появяват все по-често. Войните със сигурност ускоряват процеса – жените влизат в работната сила, както и в армията, а с това идват и по-функционалните дрехи.

В Vogue и Harper’s Bazaar се появяват илюстрации с дамски палта със снап-джобове, чанти за монети и дори джобове, пригодени за програмисти или за носене на тенис топки. Елза Скиапарели проектира сако с джобове „cash and carry“, за да замени дамските чанти – и, ако се наложи, да освободи ръцете за противогаз.

„Scandi-girl“: Стилът на Севера става все по-жизнерадостен и пъстър

Но дори и в армията – през Втората световна война – жените доброволци от Women’s Army Corps получават униформи с… кожени чантички и фалшиви капси вместо джобове. Истинските джобове били „неуместни“. Жените трябвало да изглеждат „достатъчно женствени“, дори когато служат.

Да, днес жените носят дънки, панталони, гащеризони. Но размерът на джобовете в повечето модели остава обидно малък.

През 2018 г. изследване на The Pudding сравнява джобовете на дамските и мъжките дънки. Резултатът е, че женските често не побират дори телефон или ключове. Отново са там просто „за украса“.

С настъпването на fast fashion ерата нещата само се влошават. Всеки ненужен детайл – включително джобът – е разход, който трябва да бъде елиминиран. Модната индустрия приема за даденост, че жените така или иначе ще носят чанти, и не си прави труда да влага време и материали в нещо толкова „несъществено“.

Отвътре във фабриките: Истината зад вашата евтина рокля от Shein

Все пак понякога има проблясъци – дизайнерите връщат джобовете на модния подиум, карго панталоните се завръщат. Но все още джобовете се възприемат като „нарушение“ на женския силует.

Дори в практичните дрехи – като един гащеризон на ASOS, в който авторката на текста от CNN е открила цели три фалшиви джоба. Или когато аз самата с ужас установих, че в пролетното ми яке реални джобове просто не фигурират…

Да, със сигурност имаме по-големи проблеми в съвременния феминизъм, но джобовете все още са малък, досаден и много ясен знак за неравенството, което не сме оставили в миналото.

Искаме и имаме нужда от джобове. От истински джобове.

Не само защото са удобни, а защото означават избор, контрол и равенство. В крайна сметка, колко може да се побере в един джоб? Доста. Включително и една цяла културна промяна.