Интернет гигантът Google планира да създаде огромна електронна библиотека. Според критиците това е безсрамен опит на ловък монополист да завземе най-ценната интелектуална собственост на света. Според поддръжниците планът е похвално усилие от страна на обществено ангажирана компания да отключи съкровищницата на скритото знание.

Идния месец в американския съд ще се обсъжда споразумението, което Google подписа миналата година с представители на авторите и издателите и което позволява на компанията да направи милиони книги достъпни онлайн. Случаят породи страсти, конфликти и теории на конспирацията, достойни за литературен блокбъстър.

Това едва ли е изненада

Споразумението, което урежда колективното дело срещу Google и очаква одобрението на съда, представлява новаторски експеримент в трансформирането на думи, а и на цял един бизнес модел, от печатната страница към дигиталния свят. Ако споразумението оцелее след проверката на съда, то може да стане модел за регулирането на правата за публикуването на електронни книги в други части на света. Ето защо Европейската комисия организира свое собствено слушане по случая на 7 септември, за да разгледа сделката. Действията на Google вече са обект на критики във Япония, Германия и Франция, където някои издатели и писатели смятат, че това ще засегне техните търговски интереси.

Съгласно споразумението

Google има право да дигитализира по-голямата част от книгите, публикувани в САЩ, включително тези, които вече не са в печат. След това компанията ще направи откъси от текстовете видими за търсачките, ще продава електронни книги и ще предлага пълен абонамент за цялата база данни на библиотеките и други институции. Google ще прибира 37% от печалбата, а останалата част ще отива в специален регистър, който ще плаща на притежателите на авторските права. Издателите и авторите имаха срок до 4 септември да се оттеглят от споразумението, а онези които остават могат по всяко време да поискат Google да изтрие книгите им от библиотеката. Дори критиците на проекта

признават, че той носи големи ползи на обществото

Като разреши проблема с юридическия статут на много произведения, които са обект на абсурдно дълги срокове на авторско право с неясен притежател, проектът ще направи милиони книги по-достъпни от всякога. Изследователите от Манхатън до Мумбай ще получат незабавен достъп до томове, които иначе ще тънат в забрава. Библиотеките ще могат да предлагат на потребителите достъп до информация отвъд материалните книги по рафтовете, а авторите и издателите ще получават пари за отдавна пренебрегвани произведения.

Критиците обаче смятат, че рисковете са много по-големи от ползите. Те твърдят, че по този начин Google ще стане опасен монополист на пазара на електронни книги. Google и регистърът могат да работят като картел и да вдигнат цената на абонаментите за институции до невероятни нива, казват критиците.

Първото опасение е пресилено

Вярно, споразумението дава на Google изключителното право да сканира текстове "сираци" - заглавия, притежателят на авторското право за които е неизвестен. Тези книги са сравнително малка част от пазара и вероятно няма да са толкова ценни. Ако се окажат ценни, то тяхното появяване в архивите на Google ще накара отдавна изгубените притежатели на авторските права да излязат на светло и да си поискат приходите. След това те могат да продават дигиталните права за своите книги на други фирми освен Google, което ще засили конкуренцията.

Второто най-голямо обвинение на критиците е по-обезпокоително. Споразумението наистина създава законово одобрен картел за правата върху електронните книги, който може изкуствено да надуе цените на библиотечния абонамент. В някои области, като музикалната индустрия, притежателите на авторско право трябва да подпишат официална декларация, че няма да злоупотребяват с позицията си по такъв начин.

В споразумението на Google няма такова обещание

И все пак това не е причина проектът да бъде отхвърлен. Така или иначе Google има голям икономически стимул да направи електронната библиотека достъпна за възможно най-широка аудитория. Повечето пари на компанията идват от онлайн реклами, така че колкото повече хора използват търсачката, включително библиотечния архив, толкова по-добре.

Освен това Google има и юридически стимул да внимава. Споразумението постановява, че цените на абонамента за институции трябва да са достатъчно ниски, че да гарантират "широк достъп" на аудиторията до електроните книги. Така че ако много библиотеки откажат да се абонират за услугата на Google, защото е прекалено скъпа, компанията може да отиде на съд.

Тези предпазни мерки, разбира се, не са непоклатими и има вероятност да изплуват още антитръстови тревоги в новия дигитален свят. Но теоретичните опасности от проекта трябва да бъдат измервани спрямо реалните и на практика съществуващи ползи, които тази електронна библиотека ще предложи. Ето защо съдът трябва да одобри споразумението на Google, като в същото време отправи сериозно предупреждение към страните по него, че ще бъдат подложени на строг регулаторен контрол в обозримото бъдеще. Ако съдът отхвърли проекта, голяма част от потенциално полезната информация ще остане буквално затворена книга.

Източник: БТА