Преди година Lehman Brothers обяви фалит, което драматично повлече света към едно от най-лошите финансови бедствия в историята. Безразсъдното поведение на алчните банкери на Уолстрийт направи живота на всички нас по-труден, коментира анализаторът Майкъл Браш през MSN.

Какво направиха президентът на САЩ Барак Обама и Конгресът от тогава насам, за да ни предпазят това да се случи отново?

Година след смъртта на Lehman няма нови правила за:

- контрол над „сенчестата банкова индустрия", на създателите на ипотечни облигации, застрахователи и инвестиционни банки, които причиниха кризата.

- ограничаване на огромния риск, поеман от големите банки на Уолстрийт.

- да се ограничат крупните бонуси, които изкушават директорите да поемат свръх риск.

- да се подсилят регулаторните агенции, за да могат да прилагат до-добър контрол.

Основният извод - няма нищо, което да спре друг финансов срив.

Барак Обама изпрати предложения на Конгреса, но те си останаха там.

И докато политиците се карат за здравната реформа в САЩ, пазарите се повишиха толкова много, спешността на финансова реформа се отдалечава. Банките от Wall Street отново работят.

Citigroup, Morgan Stanley и други банки произвеждат инструменти, подобни на тези, които помогнаха да дойде кризата. Те пакетират ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити и търговски заеми, често репакетират и стари ипотечни облигации като нови продукти.

Банките казват, че тези продукти са сигурни, но тава казаха и предния път. Те все още не са задължени да обявяват какво точно има в тях.

Поради факта, че тези книжа са обезпечени от ипотечни и търговски кредити, те са подложени на риск от повишаване на лошите кредити, както и прогнозират експерти. Огромно количество търговски заеми са дължими в следващите две години. Много банки избягват удължаването на тези кредити, защото стойността на сградите, гарантиращи дълга е паднала, както и поради несигурността за икономиката.

Друг знак, че Уолстрийт отново поема твърде много риск личи от огромните печалби, които банките вадят от търговия, която може да бъде изключително опасна. В първата половина на годината петте най-големи банки на Уолстрийт - Bank of America, Citigroup, Goldman Sachs Group, JPMorgan Chase и Morgan Stanley по този начин направиха 23.3 млрд. долара от 56 млрд. приходи от търговия. Това е леко под 58-те милиарда приходи през първата половина на 2007 г., когато беше върхът на бума.

Едно от измеренията за риска - собствената им оценка за сумата, която може да загубят за един среден търговски ден - е 70% над нивото от 2007 г. Наскоро бе 1 млрд. долара, спрямо 592 млн. долара преди две години.

Някой наблюдатели казват, че е добре това, че годината е минала без реформи, за да не се оплескат нещата. Но политическата реалност е такава, че когато спешността отмине, е по-трудно да се прокара реформа, смята М. Браш.

Какви реформи?

Много експерти от финансовия сектор също се чудят дали реформите, които администрацията на Обама има на ум, дори си струва да се чакат. Критиците казват че целите, които се поставят - защита на потребителя и капиталовите изисквания за банките, например, са важни, но не са основни за предпазването от нова криза.

Междувременно не изглежда да идват реформи, свързани с ограничаване на свръх риска, който се поема. Малко е и направено за бонусите, които поощряват поемането на този риск и доведоха до срива.

Една от основните причини за срива бе, че инвестиционните банки създадоха сложни продукти и деривати базиране на модели, които се опитваха да прогнозират свързаната икономическа активност, като тренда в имотния пазар. Тези модели явно се провалиха. И поради факта, че само тези банки знаеха заплетеността на тези модели, нямаше начин външните инвеститори да бъдат подготвени.

Едно от решението е да се принудят инвестиционните банки и застрахователни компании да регистрират тези сложни инструменти в Комисията по ценни книжа. Регулаторите също трябва да наблюдават повече финансовите пазари.

Бонусната система е все още извън контрол. Изкушени от богатите бонуси директорите са окуражени да правят големи краткосрочни печалби, без да обръщат внимание на риска.

През първата половина на 2009 г. най-големите пет банки на Уолстрийт са заделили 61 млрд. долара, за да покрият възнагражденията и бонусите за техните служители, което е малко под 77-те милиарда преди две години.

Изобщо нещо ще се случи ли?

Неофициалният срок за реформата във финансовия сектор е октомври 2010 г., точно преди следващите избори за Конгрес. Това оставя точно една година на законотворците.

Но като се имат предвид всички детайли, които трябва да се изгладят и намаляващата спешност от реформи, докато акциите поскъпват, не е ясно колко прогрес ще има.

В най-добрия случай, реформата ще дойде две години след срива. До тогава стискайте палци, съветва анализаторът.