Ако не е било закъснението на свързващ полет, запалителната бомба вероятно е щяла да избухне в корема на самолет, летящ високо над Европейския съюз. Вместо това тя се възпламенява на земята на летището в германския град Лайпциг, подпалвайки контейнер за въздушен превоз на товари на DHL.

Служители на западните разузнавателни служби смятат, че нападението, извършено през юли, е било пробна акция на руски агенти, които са планирали да поставят подобни бомби на полети до Съединените щати.

„От известно време наблюдаваме агресивни действия от страна на руските разузнавателни служби“, коментира пред POLITICO Томас Халденванг, който наскоро се оттегля от поста председател на Федералната агенция за вътрешно разузнаване на Германия. „Русия използва целия набор от инструменти - от оказване на влияние върху политическите дискусии до кибератаки срещу критична инфраструктура и саботажи в значителен мащаб“.

Кремъл отдавна води т.нар. хибридна война срещу европейските държави, включително кампании за дезинформация, хакерски атаки и намеса в избори, за да дестабилизира обществата на Стария континент. През последните няколко години се появи и нова цел - намаляване на подкрепа за Украйна.

Миналата седмица Германия обяви, че два подводни телекомуникационни кабела в Балтийско море са били прекъснати в резултат на саботаж.

„Трябва да заключим, без да знаем кой точно го е направил, че става въпрос за хибридно действие. Също така трябва да приемем - без да знаем - че става въпрос за саботаж“, категоричен беше германският министър на отбраната Борис Писториус.

Дни по-рано руският шпионски кораб „Янтар“ беше ескортиран от Ирландско море от ирландските военноморски сили, след като навлезе в контролирани от страната води и патрулираше в район, в който се намират важни енергийни и интернет тръбопроводи и кабели.

Как драконът и мечката упражняват „безграничното” си приятелство в Европа

Действията на Русия прераснаха и в открито насилие. Руските танкове може и да не навлизат в Полша или Естония, но агресията на Москва става все по-трудна за отхвърляне. Втора бомба в пакет, подобна на тази в Лайпциг, избухна в склад край британския град Бирмингам през юли, а германската антитерористична полиция разследва връзки с подобни случаи в други части на Европа. Западните разузнавания подозират, че Москва стои зад подобни инциденти в Полша, Обединеното кралство, Чешката република, Германия, Литва и Латвия.

Нилс Андреас Стенснес, ръководител на норвежката служба за външно разузнаване, коментира през септември, че очаква Кремъл да увеличи усилията си за саботаж на петролната и газовата инфраструктура.

Германски и американски официални лица твърдят, че са осуетили руски заговор за убийството на Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall, германски производител на оръжие и основен доставчик на артилерийски снаряди за украинската армия.

Но въпреки че някои правителства - особено в скандинавските и балтийските страни - се опитаха да вдигнат тревога, колективният отговор на ЕС и НАТО досега беше забележително кротък.

„Ние просто сме твърде учтиви“, категоричен е датският министър-председател Мете Фредериксен в кулоарите на срещата на върха на НАТО през юли. „Сега те ни нападат всеки ден.“

Част от причината за пасивността на Европа може да се отдаде на страховете в западните столици да не бъдат въвлечени в конфликт, за който не са подготвени, смята Даниел Байман, експерт по тероризъм и неконвенционални войни в Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

„Повечето страни не искат да се конфронтират открито с Русия повече, отколкото вече са“, добавя той. „Те се притесняват от ескалация, от цикъл на взаимни атаки, който ще влоши нещата.“

CRINK: Новият съюз, който изправя НАТО на нокти

„Дори думите, с които се говори за нападенията, отразяват плахостта на Европа”, казва Габриелиус Ландсбергис, напускащият външен министър на Литва. „Защо ги наричаме хибридни? Защото така не е необходимо да правиш нищо по въпроса. Ако го наречете тероризъм, това предполага реакция.“

Границите на НАТО

Според австрийския експерт по сигурността Герхард Манго стратегията за хибридната война на Кремъл е разработена от руския генерал Валерий Герасимов, който сега е началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили.

„Това никога не означава само дезинформация и пропаганда, а широк арсенал от инструменти - от саботаж през инфилтриране и финансиране на партии до нарушаване на въздушното пространство на държавите от НАТО от руски изтребители“, казва Манго.

В Литва Москва използва дезинформация, за да подкопае планираното разполагане на бригада на германските въоръжени сили, част от усилията на НАТО да укрепи източния си фланг.

„Разпространяват се много фалшиви новини - например, че германски войници са изнасилвали жени и искат да окупират Литва“, казва Дариус Яунишкис, ръководител на литовските тайни служби. „Русия иска да саботира проекта. Ние приемаме това много сериозно.“

През октомври Полша временно преустанови - с подкрепата на лидерите на ЕС - предоставянето на убежище на мигрантите, влизащи в страната от Беларус. Полският министър-председател Доналд Туск обвини за рязкото увеличаване на броя на пристигащите мигранти усилията на Москва да дестабилизира Варшава.

Дори и в най-опасните си моменти обаче руската кампания за дестабилизация изглежда внимателно калибрирана, за да не предизвика колективен отговор от страна на НАТО съгласно разпоредбата за взаимна отбрана на военния блок, известна като член 5. Вместо това Кремъл изглежда бавно увеличава натиска, за да види какво може да му се размине.

Нарастващата заплаха от Русия връща Европа към наборната военна служба

„Русия тества границите на член 5, за да предизвика несигурност“, посочва пред POLITICO по-рано тази година Родерих Кисеветер, германски законодател и бивш офицер от генералния щаб на германската армия.

Страните от НАТО вече обсъждат колективен отговор на хибридната война на Русия. Дори ако нападенията не се квалифицират като военни действия в традиционния смисъл на думата, те биха могли да се позоват на член 4, който призовава за консултации, когато сигурността на дадена страна е застрашена.

„Не мисля, че можем да изключим това в бъдеще“, казва високопоставен служител на НАТО. „Особено ако станем свидетели на продължаващо влошаване и засилване на този вид дейност.“

Но засега в алианса няма голям апетит за конфронтация.

„НАТО е отбранителен военен съюз, който мисли за мирно и военно време“, обяснява по-рано този месец пред френския вестник Le Figaro генерал Тиери Буркхард, началник на Щаба на отбраната на Франция. „Инструментите на алианса просто не са предназначени за сивата зона в света на конкуренцията и съперничеството“.

„Големият проблем с позоваването на член 5 в сегашната ситуация е, че сред съюзниците няма ясна дефиниция за това какво означава хибридна война“, казва и Марек Кохв, бивш служител в областта на отбраната и разузнаването, който сега работи в базирания в Естония мозъчен тръст Международен център за отбрана и сигурност. „Другият основен въпрос е свързан с приписването на отговорност. Обикновено то идва малко по-късно.“

Например, повече от три месеца след като френските железници бяха саботирани преди Олимпийските игри в Париж, разузнавателните служби на страната все още разследват дали Москва стои зад атаката, според Le Monde.

„Друга пречка е членството в НАТО на страни като Унгария и Турция - държави, които проявяват симпатии към Русия“, казва Байман от Центъра за стратегически и международни изследвания.

По думите му това затруднява вземането на смислени решения срещу Москва от военния алианс, основан на консенсуса.

Въпреки това европейските правителства проявяват все по-голяма готовност да посочват Русия като източник на саботажни действия. Според министъра на отбраната на Естония Хано Певкур това е първата стъпка в борбата.

Путин обяви войната в Украйна за глобален конфликт

„Когато нещо се случи, просто го обявете публично“, казва той. „Покажете, че тези хора са били наети от руските служби и че са извършили тези атаки, получавайки пари от Русия.“

Отпор със санкции

Макар и да се пазят от пряка конфронтация, страните от ЕС и НАТО постепенно увеличават усилията си за противодействие на хибридната война на Русия.

През 2021 г., в отговор на руските усилия за подкопаване на френските президентски избори през 2017 г., Париж създаде правителствена агенция, наречена Viginum, която да противодейства на чуждестранната цифрова намеса. Оттогава насам френското правителство обвинява Русия, че стои зад онлайн кампания за създаване на паника относно разпространението на дървеници в Париж и свързване на епидемията с пристигането на украински бежанци.

Френските разузнавателни служби също така подозират Москва, че е възложила на български и молдовски граждани да изрисуват антисемитски графити по улиците на Париж, за да подклаждат вътрешното напрежение във връзка с войната между Израел и „Хамас”.

В Швеция правителството създаде специална „агенция за психологическа защита“, която да идентифицира и противодейства на дезинформацията.

Защитата на критичната инфраструктура също се превърна в нов приоритет за НАТО и ЕС. През февруари 2023 г., след саботажа на газопровода „Северен поток“, НАТО създаде ново звено за координация на подводната инфраструктура, което да оценява уязвимостта и да координира усилията на правителствата от блока и частния сектор. През март 2023 г. беше създадена и нова работна група ЕС-НАТО за устойчивост на критичната инфраструктура.

Миналия месец министрите на отбраната на Германия и Норвегия, Борис Писториус и Бьорн Арилд Грам, заявиха в кулоарите на срещата на министрите на отбраната на НАТО, че искат съюзниците да създадат пет регионални центъра за наблюдение и защита на подводна инфраструктура като телекомуникационни линии, газопроводи и електропроводи.

Европейските страни се опитват да отвърнат на удара и със санкции. През октомври ЕС официално създаде нова рамка, която позволява на блока да се насочи към физически и юридически лица, участващи в руската хибридна война - включително намеса в изборите, саботаж, дезинформация, кибератаки и инструментализиране на мигрантите.

Възможните санкции включват замразяване на активи и забрани за пътуване.

„Отговорът на ЕС остава единен и решителен“, заяви шведският външен министър Мария Малмер Стенергард в изявление за POLITICO. „Русия няма да успее да подкопае устойчивостта и стабилността на ЕС и неговите държави членки.“

Петима българи са обвинени във Великобритания в шпионаж в полза на Русия

Агенти за еднократна употреба

Досега обаче ЕС и НАТО не са имали голям успех в сдържането на Русия. Тези, пряко свързани с войната в Украйна, досега имаха ограничено въздействие, така че не е ясно дали новият режим ще бъде ефективен.

„Европейците трябва да реагират по много по-единен и силен начин“, казва Байман от Центъра за стратегически и международни изследвания. „Военната помощ за Украйна трябва да бъде увеличена, за да се покаже, че руските усилия имат обратен ефект.“

В допълнение към увеличаването на разходите за отбрана, страните трябва да засилят вътрешната сигурност, включително полицията, националните разузнавателни служби и обмена на информация между съюзническите правителства, казва Кохв от Международния център за отбрана и сигурност:

„Ако пропуснем тази възможност, Русия само ще набере по-голяма сила. Не трябва да забравяме, че те по същество имитират доктрината на Съветския съюз за саботаж от Студената война“.

Един от най-силните отговори на Европа, по обратен път, затрудни проследяването на престъпленията до извършителите. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. европейските правителства изгониха повече от 700 руски шпиони, представящи се за дипломати. В отговор Кремъл се насочи към вербуване на т.нар. агенти за еднократна употреба, понякога чрез Telegram. Те са предимно рускоговорящи млади мъже на възраст между 20 и 30 години, владеещи информационни технологии, често с криминално минало. Някои от тях са идеологически мотивирани, други го правят за пари, изплащани в криптовалути.

Важното е, казва Арндт Фрайтаг фон Лорингховен, бивш германски посланик, който е бил първият ръководител на разузнаването на НАТО, Европа да се събуди за заплахата и да накара Русия да плати цената.

„Ние сме заспали“, каза фон Лорингховен. „Агресивното поведение трябва да има политическа цена.“