Със застрахователя се споделя всичко. Това най-вероятно биха ви казали от застрахователната компания. Ние обаче ще ви кажем, че има някои неща, които е по-добре да не споменавате. Ето кои:

1. „Мисля че..."

Постулатът мисля, следователно съществувам изобщо не важи, когато имате вземане даване с вашия застраховател. Всичко трябва да е сигурно и ясно, защото в противен случай оставяте възможност да се съмняват във истинността на вашите думи. Щом сте стигнали до застраховател, значи най-вероятно е настъпило застрахователно събитие.

Ако пък сте там, за да сключвате застраховка, тези ваши думи на несигурност могат да се използват срещу вас, при евентуално разследване или отказ за изплащане от страна на застрахователя.

Ако не сте сигурни за нещо, просто не предполагайте.

2. "Получих контузия на врата"

Измислени контузии струват на застрахователните компании годишно до 6.8 млрд. долара за автомобилни злополуки. Най-честите искания са свързани с контузии на врата. Само споменаването на тази дума ги прави изключително чувствителни и ги провокира да разследват случая до дупка. Има много други контузии, които можете да споменете, ако сте участвали в инцидент, избягвайте точно тази.

3. „Това е експериментално лечение"

Забравете да ви отпуснат средства. Застрахователните компании имат цели екипи, които търсят поводи, за да ви отхвърлят искането. Те гледат изключително негативно на този тип лечения.

4. „Не мога да намеря ключа от открадната ми кола"

Ако кажете това на застрахователя си, просто не се надявайте да получите и стотинка. В застрахователните полици винаги са застъпени условия, при които няма да ви платят и там влиза клауза, свързана с това да сте грижовен собственик. Липсата на вашите ключове е достатъчен повод компанията да каже, че автомобилът е откраднат поради немарливост.

5. „Просто ми платете щетите, склонен съм и на по-малко"

Веднага светва червената лампичка за застрахователя, че тук нещо не е наред. Защо да плащат, ако могат просто да ви хванат къде сте „сгафили".