Нехуманната революция: Doctor Who срещу планетата на роботите (и реалността)

Най-новият сезон на Doctor Who започва точно така, както феновете обожават – с объркан човек, попаднал в каша с извънземни, която не може да си обясни… докато отнякъде не се появява Докторът със своята синя телефонна кабина и мисията си – естествено, да спаси деня.

Премиерата на първия епизод, озаглавен „Революцията на роботите“, е класически Doctor Who сценарий – хуманоидни машини, чужди планети и доста бягане. Зад познатия формат обаче този път се крие съвсем различен сюжет: битката на човешкия интелект с изкуствения и токсичната идеология, която това носи със себе си, пише The Verge.

„Doctor Who винаги е бил огледало на реалността. Погледнете през прозореца – AI е навсякъде. Няма как да сложиш робот в едно шоу днес, без да говориш за изкуствен интелект“, казва шоурънърът Ръсел Т. Дейвис.

И той не просто говори по темата, а вкарва AI в ролята на злодей с човешко лице.

В епизода виждаме как новата спътничка на Доктора, Белинда Чандра (изиграна от Варада Сету), бяга от армия хладнокръвни роботи, които са поредната версия на вече познатите врагове като далеците и сайбърмените – студени, безмилостни и обсебени от целта си.

Само че тук идва и обратът: машините действат по заповед на нейния бивш приятел Ал, който се е трансформирал в човек-машина и иска… да се слее с нея. Буквално.

Оказва се, че той е купил правата да кръсти далечна звезда на името ѝ, а резултатът от едно „объркване във времето“ е цяла планета, наречена Missbelindachandra-1, контролирана от AI армията му.

AI не притежава ценностна система - просто се прави на интересен

Но не става дума просто за фикционална лудост – Дейвис използва този сюжет, за да разгледа две съвсем реални теми: злоупотребите с изкуствен интелект и токсичната мъжка култура, популярна в онлайн средите.

„Това е планетата, пълна с инцели“, казва Белинда, когато разбира истината – и това изречение изобщо не е случайно.

Посланието от пилотния епизод е повече от ясно: AI не е просто технология, а носител на човешки идеи – включително и най-лошите от тях.

Дейвис не представя изкуствения интелект като зло само по себе си, а като огледало на човешките дефекти, вградени в алгоритмите. И докато социалните мрежи, генеративните модели и автоматизираните системи навлизат все по-дълбоко в живота ни, този тип художествена критика се усеща като навременна и дори наложителна – злото не идва само от машините, то е буквално програмирано с емоции.

Роботите на планетата Missbelindachandra-1 носят в себе си обсесията и дългогодишната злоба на Ал, който смята, че непременно трябва да бъде с Белинда. Това е послание, което Дейвис влага съвсем съзнателно.

„Всичко, което пиша, трябва да съдържа нещо от съвременния свят – това е целта на научната фантастика“, казва той.

По негово мнение опасностите в технологичния сектор не се крият просто в самия код, а в нагласите на хората, които стоят зад тях. Алгоритмите не са неутрални, защото отразяват създателите си. А когато тези създатели носят травми, комплекси или враждебност към света, резултатите могат да бъдат плашещи – особено когато заемат роботизирана форма.

Заплашва ли все по-широката употреба на AI човешката ни същност?

По тази причина сериалът не се ограничава само до един епизод с подобно послание. В следващата част Докторът и Белинда ще се озоват в Маями през 1952 г. – пътуване, което звучи като приключение, но се оказва доста по-дълбоко.

„Белинда е абсолютно възхитена от мястото… докато не се сблъсква с расовата сегрегация от едно друго време“, споделя Дейвис. „Във Великобритания също имаме своите проблеми, но никога не сме имали закони за сегрегация като в САЩ през 50-те. Това води до много интересна история – Doctor Who, но с чудовище, което дебне от сенките, и социална истина, от която не можеш да избягаш.“

Така сериалът остава верен на себе си: пътува във времето, но въпреки това винаги се връща към въпросите, които са от значение тук и сега.