Най-лошото предстои?
Има голямо разминаване между реалностите в икономиката и Уолстрийт, докато Федералният резерв помпа ликвидност в системата и подпомага издуването на надценени пазари, коментира Рон Коби, известен с мечите си настроения. Опитите на ФЕД да преобразува в "хартия" проблемите на Америка са просто нова монетарна стратегия от типа "краткосрочен успех за дългосрочна болка", смята хедж фонд мениджърът.
Сривът на пазарите от 2008 г. е забавено повторение на 1929 г., а гигантското рали от пролетта на 2009 до сега е повторение на онова от 1929-1930 г. Тези известни сривове бяха последвани от дефлация, информира Коби.
ФЕД през 2009 г. се опита да пребори тази дефлация като наводни с монетарна ликвидност. Това създава икономика, която бързо се движи към класическа стагфлация. ФЕД отново следва ръководството на Грийнспан - надуване на акциите чрез намаляване на лихвата и наводняване на системата с пари.
Дефлационната страна обаче е очевидна. Въпреки масивните стимули от страна на ФЕД и администрацията на Обама, спадът на имотния пазар продължава. Рекордните 10.9% от общия брой жилища стоят празни. Точно като 30-те години на 20 век, вълна от продажби от страна на банките усилват вълната на дефлацията.
И въпреки това всички слушаме как имотният пазар и щатската икономика са подобряват. Ако това е така, то е време да се подготвим да реакцията на пазарите от неизбежното премахване на свръхликвидността от ФЕД.
Идва ли новата Голяма световна депресия на 21 век?
Въпреки огромните стимули от страна на държавата, официалната безработица надминава 10% в САЩ. По-широк измерител на безработицата (U6) показва депресионни нива от 17.5%. Отделни щати отчитат най-бърз спад на данъчните приходи от 30-те години на 20 век. Поради срива в имотния пазар самоубийствата растат и достигат нива близки до тези от 1929 г.
Домакинствата в САЩ, в допълнение с огромния им ипотечен дълг, са обвързани с 2.5 трлн. долара кредити и задължения по кредитни карти. Някой трябва да каже на Бен Бернанке, че проблем причинен от твърде много задлъжнялост, не се решава с още по-голямо задлъжняване, коментира Рон Коби. Потребителите изглежда схващат това, като се опитват да намалят нивата на дълг. Банкерите се опариха от все повечето забавени плащания по кредити, че не искат да раздават нови кредити така или иначе, така че процесът на деливъридж на американските домакинства продължава.
Масивната ликвидност, държана от банковата индустрия за спекулации, доведе до историческо рали на фондовите пазари и до обезценка на щатския долар до степен, в която статусът му на глобална резервна валута е заплашен.
Най-лошото е зад нас? Не, най-лошото може да предстои!
Правителството на САЩ е дори в по-лоша форма от потребителите, като следва провалените стъпки на Япония. Изглежда, че азиатската държава е в капана на смъртоносна дефлационна спирала, но централните планьори отчаяно се опитват да създадат нова вълна на ликвидност, за да водят отдавна губещата битка. Ако японската икономика и фондов пазар се сринат, това може да доведе до домино-ефект, който да събори и САЩ, да се отрази на икономиките на Европа, Китай и в крайна сметка, на целия свят.
Напоследък виждаме заглавия като това на Тhe Economist "Най-лошото е зад нас", но в интерес на истината най-лошото може да престои, ако продължи да се повтаря последователността на събитията от 1929 до 1932 г.
Ако погледнем назад, 1929 г. е била леката част. 1931-1932 са най-лошите, след като пазарите се сриват с нови 86% след рали от 50% (подобно на днешното) последвало спада от 1929 г.
Днес наблюдаваме фискална политика на Вашингтон, отразяваща монетарната политика на ФЕД - краткосрочен успех за дълготрайна болка. Инжектирането на огромно количество мощни стероиди в болен пациент евентуално ще направи пациента още по-болен.