Петър Зашев, д.и.н., Ръководител на група за изследване на развиващи се пазари към университета Кюменлааксо, Финландия

Повсеместно явление в България е да се оплакваме от състоянието на държавата. Болниците и поликлиниките ни са зле оборудвани, пътищата ни в лошо състояние. Оценяваме пенсиите като обида към възрастните хора и техните години трудов стаж.

Не сме доволни от училищата и от университетите си, от полицията и от съдебната система. Това е само част от дългия списък на нашето недоволство. Онова, което ги обединява, е, че това са услуги и пера, които са ресор на държавата и изискват държавни средства.

Но тези средства не падат от небето. Това са същите пари, които ние самите сме законово задължени да дадем на държавата под формата на данъци и такси. И тук в нашето общо недоволство се появява сериозна пукнатина.

Повечето български данъкоплатци се опитват (успешно) да дадат възможно най-малко на държавата или да избегнат всякакви налози. И това не са неколцина, към които веднага народният гняв бива канализиран, като например фолк звезди и спортисти. В България масово не плащат данъци както бедни, така и богати.

Колко работещи (дали пък не и мнозинството) получават част от заплатата си в плик? Много богати българи пък карат колите си с немски номера - имат пари да си купят колата, но защо ли нямат желание да й платят данъка. За жалост това е продукт на техните морал, култура и отношение към държавата. Колко пъти, когато сте били на зъболекар, са ви дали касова бележка? Към тези прояви на масови данъчни мошеничества се добавят и крупните измами: източване на ДДС, неплащане на мита и укриване на печалби. Не можем да се оправдаем, че данъците са големи - сравнени със средните за Евросъюза нивата на данъците в България са по-скоро ниски.

В резултат на общите ни "хитрини" според оценка на AT Kearney и Visa Европа (2009) сивата икономика в България е около 37%. Фактът, че Гърция не е далеч от нас в този показател, не бива да ни утешава, защото тя не е страната модел, към който трябва да се стремим. Ако така старателно крием доходите си от държавата и търсим всевъзможни начини да не платим полагаемите данъци, то тогава не бива и да се сърдим, когато услугите, които тя ни предлага, са непълни и некачествени.

За да им се подобри нивото, често се прибягва до подкупи. В това има горчива ирония - за да не платим данъци, плащаме подкупи и се тюхкаме каква корупция, какво нещо е!

Читателят вероятно ще се възмути. Всичките са маскари, ще си каже той. Защо да даваме на държавата пари - да ги крадат и да си пълнят гушите? Но това не може да бъде оправдание за това, че толкова много от нас мамят - именно така може да бъде квалифицирано укриването на данъци.

Получава се нелицеприятна картина - ние ги лъжем, че им плащаме данъци, и те ни лъжат, че ще ни предоставят по-добри услуги. Междувременно и двете страни твърдят, че искат България да е една модерна европейска страна. В модерните европейски страни си плащат данъците. "В живота няма нищо сигурно, с изключение на смъртта и данъците" на Запад не е шега, а аксиома.

Източник: в. Стандарт