Икономическата криза прави по-трудно да се говори за регион „Източна Европа", смята влиятелното списание. „Източна Европа" е географска странност, която бързо губи всякакво значение и става дори вредна.

Самата идея за „Източна Европа" е странна, предвид, че се включва Чешката република в центъра на континента, но не и Гърция или Кипър, които са част от „Западна Европа", но се намират в крайния югоизток. Понятието няма и исторически смисъл, включвайки страни като Украйна, прекарали десетилетия под съветска власт и такива, които не са имали голям досег (като Албания).

След като съдбите на тези страни се разделиха след разпадането на комунизма, те вече имат повече различия, отколкото общи черти. Но названието „Източна Европа" предполага не само обща съдба под тоталитарно управление, а и серията от проблеми, които вървят с него: тежка история и настоящо лошо управление и икономическа мизерия. Икономическата криза показа колко е подвеждащо това. Част от тези страни са по-близки до европейските стандарти от някои „западни" членове на общността.

Най-големият бюджетен дефицит в ЕС през следващата година се очаква да бъде не в страна от бившия комунистически „Изток", а във Великобритания и Гърция. Новото правителство в Атина очаква бюджетен дефицит, достигащ 12.7% до 14.5% от БВП. Никоя от държавите от бившия Източен блок, присъединили се към ЕС, не е в толкова лошо състояние.

Словения и Чешката република надминаха жизнения стандарт на Португалия, най-бедната европейска страна от „западния" лагер. Никоя от страните не пострада сериозно от икономическата криза. Някои от тях имат по-добри кредитни рейтинги старите страни от ЕС и могат да вземат по-евтини заеми. Естония, поне в очите на чужденците, е една от най-малко корумпираните страни в Европа, като лесно задминава страни-основателки на ЕС като Италия.

Три подкатегории имат смисъл. Едната включва петте автократични държави на Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), които не са членове на Съвета на Европа, и имат ниски шансове да се присъединят към ЕС в рамките на един човешки живот.

Втората полезна категория са потенциалните членове на Съюза. Тя включва малки страни като Хърватска и Македония, големи като Турция и Украйна и дори 4 бивши съветски републики - Грузия, Молдова, Армения и Азербайджан.

Третата категория са страните, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г. Те са смесена група, която варира от примерни „европейски граждани" като Естония, готвещи се да въведат еврото, до Румъния и България, които вече са станали нарицателно в Брюксел за корупция и организирана престъпност. Всички освен тях вече са се присъединили към шенгенското безвизово пространство за пътувания. Повечето имат и безвизови пътувания до Америка, като голямото изключение е Полша.

Всички са членове на НАТО, за разлика от Австрия, Кипър, Ирландия и Малта. Някои притеснения остават постоянни, включително призраците на комунистическата ера, използваните за изнудване досиета и пропуснатите възможности. Както новите, така и бъдещите членки има нужда от капитали. Всичките имат нужда от външни средства (от ЕС, от капиталовите пазари и от външни заеми), за да модернизират икономиките си до стандартите на останалата част от континента. Но ползата от категорията „нова страна-членка" очевидно намалява с годините.

Оксфордският университет все още има „Нов колеж", което през 1379 г със сигурност е помагало да се разграничи от вече съществуващите части на учебното заведение. Днес то изглежда малко старомодно. Поляците, чехите, естонците и други жители на новите страни със сигурност се надяват да се освободят от етикета „нови" по-скоро, за да могат да бъдат преценявани според заслугите си, вместо според миналото.

Източник: БГНЕС