Проверяват българите със сметки в Швейцария
На 5 март вече има потвърдена среща от страна на германската приходна администрация. Аз и моят екип от експерти ще пътуваме за Берлин. Има вече насрочена среща от 10 до 14 часа в тяхната администрация, като темата е като цяло обменът на информация между двете приходни администрации и двете държави, казва Красимир Стефанов, изпълнителен директор на НАП.
И част от темата ще бъдат сметките, с които разполагат нашите колеги в Германия - както в Швейцария, така и в Лихтенщайн, за които поискахме информация преди повече от година. Там ще се запознаем с информацията, с която те разполагат. Дори и да не я получим официално веднага, за нас ще е достатъчно да разберем кои са българите със сметки в Швейцария и Лихтенщайн и техните размери, за да стартираме съответните проверки. Ако успеем да се запознаем с необходимата ни информация, започваме съответните проверки веднага след нашето завръщане от Германия, допълва Стефанов.
Доказването на укрити доходи в България е много трудно, но затова пък ние сме приели пакет от законодателни мерки. Едната част вече беше приета с гласуването на законодателната промяна за деклариране на заемите пред НАП. Това беше основният източник за оправдаване на доходи.
Всеки момент предстои да бъде внесен и изцяло новият закон за разплащанията в брой, напомня директорът на НАП. Първоначалните разговори бяха за забрана над 30 хил. лв. Ние обаче се разбрахме със зам.- министъра и министъра на финансите, че първоначално ще внесем пак да бъдат над 5 хил. лева. Така че се опитваме със законодателни промени да направим нашата работа по-ефективна.
В резултат на последните акции в момента в НАП текат над 100 ревизии на юридически и физически лица. След като те приключат, данните ще бъдат предоставени на прокуратурата. Ревизиите текат съвместно и се координират и с ДАНС и прокуратурата. Така в хода на самото производство се преценява годни ли са доказателствата, които ще бъдат предоставени в прокуратурата, за да могат оттам съответно да си свършат работата, подчертава Стефанов.
За първия месец само в 35 декларации бяха вписани получени и предоставени заеми. Но кампанията си тече до 30 април, казва Стефанов в отговор на въпрос дали гражданите са започнали да декларират заемите си от физически лица. Обикновено в последния месец гражданите подават своите декларации. Така че се надяваме последния месец да имаме повече такива подадени декларации. По наши данни фиктивните раздадени заеми за последните две години са над 1 млрд. лв, прогнозира Стефанов.
В момента продължават проверките на развлекателния бранш - попфолк и естрада. Проверките на певците започнаха само преди един месец. Една проверка обикновено тече между 3 и 4 месеца във връзка с информацията, която изискваме от други институции, обяснения и доказателства, които трябва да предоставят физическите лица, които и да са те. И там се натъкваме на интересни неща, казва директорът на НАП. За пример ще дам известен естраден български певец, който не декларира доходи, живее значително над средния стандарт за България и за да докаже това пред нас, декларира, че е взел заем от свой роднина в размер на 80 хил. лева. Съответно сега ние трябва да се насочим към този роднина, за да видим дали той има такива доходи. Така че резултати ще има след 3-4 месеца, но може да бъдете уверени, че ще има. При всички положения съм убеден, че в този бранш ще стане същото като с футболните играчи - малко или много средствата ще излязат на светло.
Ние извършваме проверки на над 12 хил. застрахователи, за които имаме ясни данни, че не са си декларирали доходите пред нас, тъй като ние засичаме информацията от застрахователите. Там има пряк фискален ефект, който очакваме, в размер на над 12 млн. лв.
НАП никога не е спирала да прави проверки, просто браншовете футбол и попфолк са по-интересни за обществото и затова медиите толкова ги отразяват, но те не са показни. Примерът с българския футбол го доказва, подчертава директорът на НАП. Той не е съгласен, че акциите на НАП са показни, защото според него от тях има ефект. Един път - пряко за фиска. Втори път - тези проверки имат дисциплиниращ ефект върху съответните браншове, фирми и лица в България. За пример мога да дам проверките в българския футбол, където изкарахме парите на светло. Прекият фискален ефект само от 4 клуба, на които успяхме да намерим укритите анекси, е над 8 млн. лева. Преди нашите ревизии клубовете декларираха заплати от порядъка на 200-300 лв. на футболист. След приключване на ревизиите дисциплиниращият ефект е, че заплатите, които се декларират, са реални - има заплати в размер на 30-40 хил. лв. месечно и повече, върху които се плащат данъци и осигуровки.Продължаваме да търсим скритите анекси и в другите отбори и ако бъдат намерени, те също ще се обложат, посочва Красимир Стефанов.
Не е пиар акция, казва Стефанов по повод обявеното, че Мадона трябва да плати данъци в България след концерта си в София. Пак на базата на анализа на риска и данните, които получаваме в НАП за високите хонорари, изплащани за подобни мероприятия, направихме проверка дали се удържат необходимите данъци, които се дължат по закон. Оказа се, че нито една от фирмите организаторки не е удържала 10-процентния данък и в момента на 13 фирми - организатори на подобни събития, текат ревизии и съответно данъкът ще бъде удържан с лихвите. Така че не става въпрос само за концерта на Мадона, просто заглавията в медиите бяха такива. Отговорът е - да, ще удържим 10% от хонорара на Мадона и не само на нея.
Беше възложена проверка колко служители на НАП не са си платили задълженията към АДВ. Резултатите от нея показаха, че само 404 наши служители не бяха се издължили, и то главно по глоби от КАТ. На фона на 7700 служители това е пренебрежим процент. Тук идеята е не толкова фискална, колкото дисциплинираща. Не може държавен служител да не е изряден към държавата. В момента проверяваме служители към Министерството на финансите. След това - останалите приблизително 50 хил. държавни служители, уточнява Стефанов.
Източник: в. Стандарт/БГНЕС