Процедурата по свръхдефицит може и да не се задейства
За да може Икономическият и паричен съюз (ИПС) да функционира гладко, държавите-членки трябва да избягват прекомерния бюджетен дефицит. Съгласно разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж те са съгласни да спазват два критерия: съотношение на дефицита към БВП от 3% и съотношение на дълга към БВП от 60%. Това пише в официалната страница на ЕК, в частта по икономически и финансови въпроси.
Когато дадена държава-членка превиши максимално допустимия дефицит, на равнище ЕС се задейства процедурата при прекомерен дефицит (EDP). Тя включва няколко стъпки - включително възможност за санкции - подтикващи въпросната държава-членка да вземе мерки за коригиране на ситуацията.
Процедурата при свръхдефицит е предвидена в Договора и прецизирана в законодателството във връзка с Пакта за стабилност и растеж.
Установяване на прекомерeн дефицит...
Процедурата при прекомерен дефицит определя критерии, графици и срокове за Съвета за вземане на решение относно наличието на свръхдефицит. Това решение се взема в рамките на определен период от време след крайния срок за държавите-членки на ЕС за отчитане на държавните финанси пред Комисията на 1 април и 1 октомври.
Процедурата при свръхдефицит не се задейства, ако превишението на прага от 3% от БВП се счита за временно и извънредно и държавният дефицит остане близко до този праг.
...и изискване на коригирането му от държавата-членка
Когато Съветът реши, че дефицитът е прекомерен, той отправя препоръки към съответната държава-членка и определя сроковете за предприемане на ефективни корективни действия.
Съветът наблюдава изпълнението на своите препоръки и отменя решението за процедура при свръхдефицит, ако той бъде коригиран.
Ако държавата-членка не изпълни препоръките, Съветът може да реши да премине към следващата стъпка от процедурата при прекомерен дефицит, като в краен случай могат да бъдат наложени финансови санкции.
За да представят своята средносрочна бюджетна стратегия, държавите-членки подготвят програми за стабилност и конвергенция.
Предаване на програмите
Съгласно разпоредбите на предпазните мерки в Пакта за стабилност и растеж, страните от еврозоната подготвят годишни програми за стабилност, а останалите държави-членки на ЕС подготвят програми за конвергенция и ги предават на Комисията и Съвета обикновено до 1 декември всяка година (това не се случи през миналата година - бел. р.). Целта е да се осигури по-строга бюджетна дисциплина чрез надзор и координация на бюджетните политики в еврозоната и в ЕС.
Програмите за стабилност и конвергенция съдържат следната информация:
- средносрочна цел, представляваща бюджетно състояние, предпазващо срещу риска от превишаване на определения в Договора праг от 3% от БВП и осигуряващо дълготрайна устойчивост на публичните финанси; процеса на приспособяване към средносрочната цел (целеви цифри за всяка година до постигането ) и очакваното движение на съотношението на дълга;
- съответните икономически хипотези (растеж, заетост, инфлация и други важни икономически променливи);
- описание и оценка на политическите мерки за постигане на целите на програмата;
- анализ на това как промените в основните икономически хипотези могат да засегнат състоянието на бюджета и дълга;
- средносрочните цели на валутната политика и тяхното отношение към стабилността на цените и обменния курс (само за страните извън еврозоната);
- представената информация обхваща предходната и текущата година и поне три предстоящи години.
Разглеждане и мониторинг на програмите
Съветът разглежда програмите в началото на всяка година и излиза със становище по всяка от тях въз основа на оценките на Комисията и Икономическия и финансов комитет. Обръща се специално внимание на следните въпроси:
- реалистични ли са икономическите хипотези?
- предвижда ли средносрочната бюджетна цел на програмата предпазен марж, за да се гарантира избягването на прекомерен дефицит и правилен ли е процесът на приспособяване към нея?
- достатъчни ли са политическите мерки за постигане на средносрочната бюджетна цел?
- какви рискове поставя застаряването на населението пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси?
- съгласувани ли са икономическите политики с общите насоки за икономическата политика?
Въз основа на този анализ становището на Съвета може да предложи на съответната страна да предприеме политически действия.