Малко икономисти прогнозират, че САЩ ще влезе скоро в нова рецесия. Все още слабата щатска икономика обаче може да бъде забавена от изпитващите затруднения европейски съюзници и търговски партньори, пише New York Times. Дори и оптимистите се чудят дали САЩ няма да се сблъска с по-бавно и по-трудно икономически възстановяване от очакваното.

Шеметните спадове на фондовите пазари, войнствените сигнали от Северна Корея и разнопосочните данни от американската икономика направиха икономистите внимателни. Рядко се случва толкова много централни банки да вземат толкова извънредни мерки, за да предотвратява фалитите на банки и държави. Тяхната предпазливост по отношение на това, което са свършили е очевидна.

Президентът на подразделението на Федералния резерв на САЩ в Сейнт Луис, пътува наскоро до Лондон и в своя реч представи забележително предпазлива защита на световната икономика. Той не омаловажи риска от това финансовата зараза да прескочи Атлантическия океан.

Не липсват и буреносни облаци, които да подкрепят едно по-неблагоприятно развитие. Япония и Европа са на ръба на дефлацията и докато европейските лидери се надпреварват да обявяват мерки за икономически ограничения на фона на съкращения и намаляване на разходите, стоките на щатските производители, който оглавиха възстановяването на най-голямата икономика в света, може да започнат да се трупат по складовете.

"Разчитахме на слаб долар и силна европейска икономика, а вместо това получихме силен долар и слаба Европа. Това определено не е добре за нашата икономика," казва Джоузеф Щиглиц, бивш главен икономист на Световната банка и професор по икономика в Колумбийския университет. "Това определено увеличава вероятността за втора вълна на рецесията."

Лихвеният процент Libor, при който банките отпускат кредити помежду си в Европа, нараства стабилно през последните седмици достигайки 10-месечен връх през тази седмица.

"Реакцията на кредитните пазари изпраща ясен сигнал, че банките нямат доверие помежду си," според Щиглиц.

Съществуват и въпроси по отношение на силата и устойчивостта на възстановяването на щатската икономика, които в момента са по-важни от всякога предвид слабостта на Европа.

Американската икономика тръгна нагоре напоследък като потребителските разходи скочиха. Производителите също помагат на трудовия пазар, а банкерите си поеха въздух дори и да не кредитират при предишните нива.

"Това обаче е едно от най-крехките икономически възстановявания в историята," според Дейвид Розенбърг, главен икономист в инвестиционната компания на Gluskin Sheff. "И преди сме имали съживявания на безработицата, но това възстановяване е абсолютно лишено от ръст на доходите и това е много смущаващо."

Спасението може да дойде от неочаквани места обаче. САЩ, според Джеймс Булард, могат да се окажат "неволен печеливш от кризата в Европа." Такъв е урокът на историята. Когато азиатските икономики се свиват и валутите им се обезценяват през 1998 г., много икономисти прогнозират, че тези трусове ще повлекат и САЩ, и европейските държави. Случи се обаче точно обратното.

Парични потоци потичат от азиатски банки към щатските държавни облигации, а лихвените проценти падат в резултат на това. Цените на петрола също поевтиняват и САЩ излиза по-силна след този период.

Има някои доказателства, че това може да се случи отново. Лихвените проценти по щатските облигации падат в последните дни. Спекулациите за икономическо забавяне пък доведоха до понижаване на цената на петрола, което подпомага щатските потребители.

Тук обаче също има рискове. Наливането на толкова много пари в една страна може да се окаже като инжектирането на адреналин в болен пациент - просто се прикрива основната инфекция. Може да се твърди също така, че наливането на средства през 1998 г. спомага за още по-голямото надуване на интернет балона, който се пука няколко години по-късно с катастрофални последици.

Булард отправя макар и не директно това предупреждение в речта си от вторник, твърдейки, че докато САЩ могат да извлекат временна полза от европейската криза, страната все пак трябва "директно да се заеме" с фискалните си проблеми, ако иска да запази доверието на кредитните пазари. В крайна сметка, заедно със страните от еврозоната Великобритания и САЩ имат големи бюджетни дефицити, които се увеличават от разходите им за стимулиране на икономиките.

"Голяма част от възстановяването на щатската икономика беше финансирано от помощите на правителството и устойчивостта му може да бъде поставена под въпрос," казва Джошуа Шапиро, главен анализатор за САЩ на MFR Inc.