Високият дълг и дефицит над "общоприетата" европейска норма на Гърция, Португалия и Испания бе причината кредитните им рейтинги да бъдат понижени. Това доста притесни инвеститорите, които смятат, че проблемите може да заразят и други държави (случващото се в Унгария май потвърждава тези опасения), както и че възстановяването на икономиките в Европа ще се забави. Въпреки вече не особено добрия имидж на рейтинговите агенции, инвеститорите са в очакване кои ще са следващите с понижен рейтинг.

Следващите кредитни рейтинги, които ще бъдат понижени, ще бъдат отново на обичайните заподозрени - Гърция, Испания и Португалия, смята Георги Иванов, дилър в БенчМарк. На същото мнение е и икономистът Владимир Каролев. В момента южната ни съседка е в най-тежко състояние от всички страни в еврозоната и затова експертите смятат, че ако станем свидетели на понижение на кредитен рейтинг в следващите няколко седмици или месеци, то най-вероятно това отново ще е Гърция.

От друга страна, има слухове, а и макроикономическите данни го показват, че дори и по-големите икономики като Франция и Италия също се намират в не розово финансово състояние. Но Георги Иванов е скептичен, че кредитният рейтинг на Франция, която е втората най-голяма икономика в Европа, ще бъде понижен. Причината е, че всяко едно понижение на кредитен рейтинг води до драстични негативни реакции от страна на пазарните участници. Едно е да понижиш кредитния рейтинг на Гърция, която е най-малката икономика в еврозоната, друго е да го направиш за Франция, казва той и уточнява, че ако рейтингът на Франция бъде понижен, това ще ни върне поне година и половина назад по отношение на спада на фондовите и стоковите пазари.

Според Владимир Каролев, застрашени от сваляне на кредитен рейтинг са тези, които имат нарастващи или поне неспадащи дефицити и външен дълг. Изключенията са много малко и те са Германия, Естония, Холандия, Дания, Швеция, Люксембург, уточнява той.

България засега не е застрашена от промяна в кредитния рейтинг, но нещата могат да се променят много бързо, смятат анализаторите. Причината е, че рейтинговите агенции са доста обезпокоени от предложението за официализирането на дефицит от близо 5%.

Няма да се учудя, ако в близко бъдеще намалят кредитния рейтинг на България, казва Каролев. За да не се случи това, според него, е много важно, ако е възможно, този дефицит да на бъде гласуван сега. Едновременно с това, трябва да стартират веднага реформи, които отдавна всички чакат, включително и рейтинговите агенции. Реформи най-вече в пенсионната област и здравеопазването. Тогава инвеститорите ще знаят, че макар и да имаме дефицит в момента, той няма да нараства за сметка на проблемите в пенсионната система, уточнява икономистът.

Оказва се, че България и Унгария са единствените страни в Европа, които планират увеличение, а не намаление на дефицитите си. Много икономисти обаче са се отказали да вярват, че с увеличаване на дефицит може да се стимулира икономиката, обосновава се Каролев и уточнява, че това дава някакъв временен тласък. В същото време това е разсипване на средства, защото един инвестиран държавен лев носи много по-малко ефективност от един лев, инвестиран от частния сектор и това не е само български феномен, коментира той. Каролев обясни, че там, където има финансиране в криза с дефицити, след излизането от кризата има много по-нисък икономически растеж. Затова е по-добре е да стегнем колана за 1-2 г., смята той.

Новината за свален кредитен рейтинг неизбежно оказва негативно влияние както на капиталовите пазари, така и на валутите - в случая еврото. В края на миналата седмица, а и през тази общата европейска валута падна под 1.20 спрямо долара. За да озаптят този срив, финансовите министри от ЕС одобриха спасителен план за над 500 млрд. евро.

Според експертите, обаче, понижение на рейтингите на страни като Германия и Франция ще има доста силен негативен ефект, защото едно е да се помага на Гърция, а друго на големи икономики. Георги Иванов дава аналог със състоянието на Япония и САЩ, които са двете най-големи световни икономики. Там също задлъжнялостта надминава брутния вътрешен продукт /БВП/. Особено в Япония, чиито дългове, на правителството и на бизнеса, са почти два пъти колкото БВП. Въпреки това, Япония все още е с най-високия кредитен рейтинг - ААА.

Според него, за да се прибегне до такива драстични мерки като понижаване на кредитен рейтинг за някои от големите икономики, трябва действително да бъде оценено какво влияние ще окажат тези действия върху капиталовите пазари и върху потреблението. Макар и чисто статистически да има основание рейтинга на Франция да бъде понижен, мисля, че от гледна точка на психологическия ефект, който ще има подобно понижение, няма да станем свидетели на подобно нещо скоро време, смята Иванов.

На еврото повече се отразява фактът, че последните 7-8 г. почти всички държави в ЕС, с изключение на Германия, използват социалистически методи на бюджетно финансиране, смята Каролев. Според него, Франция е много виновна за това, което става в Гърция, тъй като президентът Саркози е дошъл със съвсем друга предизборна програма, а не я изпълнява.

Негативното влияние, което оказва свалянето на кредитен рейтинг върху пазарите, доведе до идеята да бъде създаден специален регулаторен орган, който да следи за работата на агенциите.

Тук двамата експерти са на различно мнение. Според Георги Иванов кредитните агенции трябва да бъдат по-внимателни не само при понижаването, но и при повишаването на рейтинги, тъй като се видя, че грешните оценки за някои инструмент се оказаха пагубни за капиталовите пазари.

Тази криза не е дошла от липсата на регулации, от липсата на намеса на държавата, смята обаче Каролев. Това, според него, е криза вследствие на засилено регулиране в неправилната посока. Кризата се породи и зарази цял свят от прекаленото ипотечно кредитиране в в САЩ и Англия. Затова съмнявам, че засилената регулация ще доведе до нещо добро, заключи той.

Източник: Darikfinance.bg