България е най-слабо представящата се страна-членка на ЕС по отношение на средствата, разходвани по линия на международното сътрудничество за развитие, отчита годишният доклад за наблюдение на КОНКОРД - Европейската конфедерация на неправителствените организации (НПО), ангажирани с политики за развитие. Това се казва в изпратено на Profit.bg съобщението от Българската платформа за международно развитие.

Тенденцията на намаляване на средствата от българска страна (с 13 % през 2009 г.) не предполага изпълнение на финансовите ангажименти на страната за 2010 година, отбелязва докладът, озаглавен „Наказателен удар срещу бедността: повече и по-добра помощ от ЕС може да постигне Целите на хилядолетието за развитие".

Това е постоянен годишен мониторингов доклад за помощта за трети страни, която предоставят всички страни-членки на ЕС. Докладът бе представен от Българската платформа за международно развитие (БПМР), отскоро член на КОНКОРД, който обединява повече от 1 600 НПО от цяла Европа.

Основните препоръки в доклада по отношение на България включват изработването и приемането на нормативна база, свързана с политики за развитие и на средносрочна програма за сътрудничество с приоритетните за страната държави. От особена важност е участието на неправителствени организации за постигането на по-добра прозрачност при разходването на средствата, според документа.

Отделяните средства за развитие от държавите от ЕС са насочени към постигането на Целите на хилядолетието за развитие на ООН. Основната задача е намаляване на бедността и създаване на благоприятни условия за социален и икономически растеж.

Средствата за развитие в европейски мащаб обаче са намалели с 1 млрд. евро до 49 млрд. за 2009 г., в сравнение с предходната година, констатира докладът на КОНКОРД. Най-голямо отстъпление правят Австрия (31.2%), Италия (31.1%), Ирландия (18.9%) и Словакия (17.8%). Следват Португалия и България.

От новите страни-членки на ЕС най-добре се представят Унгария и Румъния, които процентно са увеличили най-много финансовия си принос в политиките за развитие, съответно с 23.1% и 17.5%. Трета сред тези държави е Полша с 13.4%, следвана от Кипър и Словения.

„Ако може да се каже, че нещо се прави у нас, то е по линия на многостранното сътрудничество. Двустранното сътрудничество реално не е започнало", отбеляза при представянето на доклада председателят на УС на БПМР Румян Сечков. „Още няма приет никакъв документ - постановление, средносрочна стратегия, план за действие. Това бездействие от една страна влошава имиджа на страната в рамките на ЕС, а от друга - се изпускат шансовете за влияние, икономическо и политическо, сред приоритетните страни от Балканите и Черноморския регион", изтъкна ръководителят на платформата, която обединява 23 неправителствени организации.

Сечков допълни, че Министерството на външните работи, принципал на Официалната помощ за развитие, декларира, че ще даде ход на неглижирания от предишното правителство ангажимент, но за съжаление не е известно да е направено нещо конкретно по въпроса. Нещо повече, в публичното пространство се тиражира, че двустранното сътрудничество ще премине към Българската банка за развитие, чиито принципал е Министерството на финансите.

„Оценка за участието на България в политиките на международното сътрудничество за развитие е трудно да бъде направена, тъй като липсва каквато и да е нормативна база", изтъкна Венцислав Кирков, ръководител на работната група за наблюдение на помощта за развитие към БПМР.

Това означава, че ангажиментите на страната в изпълнението на политики за развитие в контекста на член на ЕС не могат да бъдат осъществени - факт, който не позиционира България като надежден и предвидим партньор в това отношение на международното поле, каза той.