Минимум 2000 лв. струва издръжката на семейство в България
Издръжката на живот на 1 член от 4 - членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. септември достигна 502.00 лв., или общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2 008 лв., за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти, гласят резултатите от наблюдението на потребителските цени на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Същевременно общият доход на лице от домакинство (302 лв.) представлява 60.2% от необходимите средства за издръжка на живот, докато през същия период на м.г. средният общ доход (305 лв.) представлява 64% от издръжката на живот. Тези данни са доказателство, че в структурата на доходите на домакинствата настъпват някои негативни изменения.
Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец септември е 1.5% спрямо месец юни 2010 г., а спрямо същия период на миналата година увеличението е с 4.9%.
След кризисната 2009 г., когато издръжката на живот през м. септември отбеляза реален спад на ценовите нива, през същия период на 2010 г. трендът се обръща и се наблюдава плавно увеличение на цените, които доведоха до ясно изразена тенденция към поскъпване на живота.
Основните фактори, които повлияха върху покачване издръжката на живота през септември 2010 г., са поредното увеличение на цените (от 1.07. 2010 г.) на природния газ (с 24,6%), на електроенергията (с 1.6%), топлоенергията (с 12%). Това дава основание да се смята, че ще продължи поскъпването на живота и през следващите месеци.
В групата на хранителните стоки е регистрирано поскъпване с 1.8% спрямо м. юни т. г., а на годишна база - с 6.2%. Тези стойности не бяха очаквани. Обичайната за този период дефлация, обусловена от сезонния спад на плодовете и зеленчуците, бе заместена със стабилен ценови ръст. При някои основни хранителни стоки скокът е значителен:
Поскъпнали са съществено продуктите от категория Хляб и зърнени храни (4.8%), като посгъването на хляба и тестените иделия е 3.1% Рекордно висок е скокът при яйцата- с 6.2% в най-благоприятния за тяхното предлагане сезон. Сериозно е поскъпването в групата "Мляко и млечни продукти" - с 4.1%, като най-голям е ръстът при сиренето - средно с 6.9%. С цели 16.2% поскъпва олиото, а кравето масло - с 13%.
При нехранителните стоки и услуги средно цените са нараснали с 1.3% през третото тримесечие на годината, на годишна база с 3.8%. Заради покачването на енергийните услуги трайно е покачването на разходите, свързани с поддържането на жилищата, отопление и осветление.
Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 188.4 лв. на 1 лице, което показва ръст с 2.0% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база - спад с 3.2%. Темпът на нарастване на хранителните стоки при издръжката на бедните изпреварва ръста на същата група от общата издръжка на живот. Тези данни показват, че вече нарастват цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които са характерни за потреблението на бедните домакинства. Много от тях са принудени да ограничат разходите си за храна, здравеопазване, образование, което ги излага на трайна бедност и допълнителни рискове в бъдеще. В същата степен е влиянието на ценовите изменения върху поскъпването на издръжка на децата в различните възрастови групи ( До 1 г. 268.62лв. От 1 до 3 г. 260.36 лв. От 4 до 6 г. 277.63 лв.)
Спрямо второто тримесечие на 2009 г. спада относителният дял на доходите от работна заплата (с 5.6%), от извън работната заплата (с 51.3%), от социални помощи (с 5.9%). Нарастват доходите от пенсии (с 13.6%), обезщетения за безработни (с 28.4%), от изтеглени спестявания (с 5.8%). Разбира се, това е следствие от прилаганите рестриктивни мерки на пазара на труда и замразяване на работните заплати.
Под границата на бедност остават около 26% от домакинствата в страната; домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот са около 10.3%.
Работната заплата, като основен източник на доход през второто тримесечие на 2010 г., отбелязва реален ръст от 7% спрямо аналогичния период на 2009 г. За същия период наетите лица са намалели със 7.3%, а това е доказателство, че източник за повишаване на работната заплата е редуцирането на персонала.
Продължава обаче да се задълбочава диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности. При средна брутна работна заплата за страната 640 лв. през второто тримесечие на 2010 г., като "работещи бедни" (с работна заплата под 75% от средната за страната) могат да се определят работещите в 15 икономически дейности. Броят на наетите в тези дейности е 626 хиляди души, което представлява около 28% от всички наети в страната.
Сравнителният анализ на европейско равнище показва, че ръстът на БВП за България през второто тримесечие на 2010г. (спрямо предходното тримесечие) е под средното ниво за страните членки на ЕС-27. Средно за страните членки ЕС-27 е отчетен икономически ръст от 1% през второто тримесечие на 2010г. Значително над средния ръст е отчетен в Германия (2.2%), Литва (3.2%), Естония, Финландия, Швеция (1.9%). Данните за нарастването на БВП показват, че ръстът от 0.5% за второ тримесечие на 2010 г. поставя България по-скоро близо до средата, отколкото сред водещите страни по икономически растеж.
Този темп е твърде недостатъчен, за да възстанови натрупаните загуби в икономиката, след като през цялата 2009г. и първото тримесечие на 2010 г. се отчиташе реален спад на БВП, смятат от синдиката.
С провежданата рестриктивна политика и замразяване на работната заплата може да се очаква свиване на потреблението, намаляване на заетостта и производството, което ще удължи етапа на възстановяване от кризата. В този смисъл възможността за излизане на икономиката от рецесия може да се реализира с прилагането на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на домакинствата.