Малко финансови коефициенти, използвани от инвеститорите за вземане на инвестиционни решения, са достигали до такива граници от пълно доверие до тотално отричане, какъвто е случаят при съотношението цена-печалба, пише изданието Investopedia.com.

Популяризирано от легендарния инвеститор Бенджамин Греъм, един от менторите на Уорън Бъфет, съотношението е широко използвано за определяна на атрактивността на потенциалната инвестиция.

Все повече обаче стават анализаторите в днешно време, които тотално отричат това съотношение.

В своята книга „Анализи на ценни книжа", Греъм стига до извода, че съотношение P/E от 16 сочи пределната цена, при която трябва да се инвестира в определена компания.

„Това не означава, че всички акции с еднакви средни печалби трябва да имат една и съща цена", допълва Грахам.

Инвеститорите, според автора, е възможно да влагат своите средства и в компании с по-високи съотношения, които са с добри перспективи и се очакват да реализират добри ръстове в печалбите си.

Греъм също така е бил наясно, че различните индустрии се търгуват с различни средни съотношения цена-печалба, в зависимост от потенциала им за ръст в бъдеще.

Основната му теза обаче, е да се предпочитат акции с по-ниски от средното за отрасъла им съотношение цена-печалба.

На противоположното мнение, или определящите съотношението цена-печалба като маловажно, също има много анализатори.

Един от тях е Уилиям Онийл, основател на Investor's Business Daily, който в своя труд „Как да правим пари от търговия с акции", твърди, че съотношението цена-печалба не е определящ фактор за ценовото движение на един актив.

Като основания за това, Онийл сочи изследване, направено върху цените на акциите между 1953 и 1988 година, което сочи, че средното съотношение на най-добре представящите се по отношение на цената си акции е било 20.

За този период пък, средното съотношение на индекса на сините чипове Dow Jones е било 15. С други думи, ако са се имали предвид препоръките на Греъм, то най-поскъпващите акции е трябвало да бъдат пренебрегнати, защото са се смятали за надценени.

Според теорията за съотношението, компаниите, които се търгуват при по-високи съотношения цена-печалба от средните за сектора, би следвало с течение на времето да се връщат към тях и обратното.

През последните 20 години се наблюдава постепенно повишение на средните съотношения в секторите като цяло, въпреки факта, че фондовите пазари не са по-волатилни от миналото.

Years P/E S&P 500 1900-1910 13.4 1911-1920 10 1921-1930 12.8 1931-1940 16.2 1941-1950 9.5 1951-1960 12.6 1961-1970 17.7 1971-1980 10.4 1981-1990 12.4 1991-2000 22.6 2001-2010 22.4

* данни Investopedia.com

Съотношението на широкия индекс S&P 500 достигна исторически връх към края на 2008 година. Въпреки относително високите нива на съотношението в момент на криза, повишението на индекса с около 40% от дъното му става реалност.

Така въпросът дали Онийл е прав и в настоящите високотехнологични времена съотношението P/Е няма връзка с движението на цената на даден актив и дали вече не е морално остаряло остава на преден план.

Фундаменталните анализатори обаче все още не се отказват от това съотношение и го използват заедно с други съотношения при вземане на решения за покупки на определени активи.

При ползването му, обаче, се препоръчват да се спазват следните правила:

1. Да се сравняват съотношенията на компании в един и същ сектор, както и със средното за сектора.

2. Внимание с акции с високи съотношения по време на икономически бум. Старата поговорка гласи, че „вълните повдигат всички лодки". Някои надценени компании обаче могат да се върнат към нормалното в моменти на корекции, или спадове.

3. Трябва да се внимава и с компании с прекомерно ниски съотношения цена-печалба и особено такива, които са с подобни по-ниски от средните за сектора за прекалено дълго време. Това означава, че най-вероятно има добра причина за това.