"Кога ще ги стигнем американците, че и задминем дори...", пееше Тодор Колев в зората на демокрацията. Днес, 20 години по-късно, вече сме го направили поне в едно нещо - цената на земеделската земя.

Декарът у нас мина 1300-1400 лв., колкото струва и в най-плодородния американски щат - Канзас, заяви за "24 часа" зам.-шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.

Истерията от пазара на недвижими имоти с надутите цени на жилищата се е прехвърлил върху пазара на земеделска земя. Заради навлизането на играчи от други сектори, пострадали от кризата, се създавала изкуствена конкуренция в търсенето на земи, което вдигало цените.

Балонът и тук ще се спука, въпросът е кога, твърдят фермерите. Те се оплакват, че нямат никакъв шанс да се доберат до сделка със земя, за да увеличат стопанствата си.

В моя район в Южна България нивите се изкупуват от куцо, кьораво и сакато - доктори, адвокати, бивши, настоящи и бъдещи депутати, изобщо от всеки със свободни пари, твърди Христов.

Най-големите брокери били служителите в общинските служби по земеделие. Те разполагали първи с информация, че някой продава, защото при тях се пускали документите за издаване на данъчна оценка на имота. После уведомявали заинтересованите купувачи.

Така се оказва, че земя, която я работя от 10-12 години има друг собственик, а аз дори не съм разбрал, че се продава, коментира Христов. Така на зърнопроизводителите било много трудно да се снабдят със собствена земя. Затова и съотношението у нас било 80% наети ниви и 20% собствени, докато в Америка било обратното. Този начин на работа правел несигурен аграрния бизнес, защото всяка година парцелите можело да сменят арендатора.

Затова фермерите искат да се въведе минимален срок от 3 или 5 г. на договорите за наем и аренда. Това прави много трудна работата ни, рентите постоянно скачат и се различават драстично в различните райони, оплакват се арендаторите. Имало ренти и по 15 лв. на декар в полупланинските райони, през 30 до 60 лв. за голяма част от страната, до 100 и повече лева в Добруджа.

Никой не може да каже колко е средната рента у нас, казват от асоциацията на зърнопроизводителите. Оттам не вярват и че пускането на земи от държавния поземлен фонд срещу компенсаторки ще има положителен ефект за тях. Причината е, че с промени в закона наскоро били въведени дискриминационни правила, че в търговете за държавна земя не могат да участват ползватели с над 10 000 дка.

Така 2/3 от ефективните стопанства у нас нямало как да се снабдят с още земя. Нивите щели да отидат в инвестиционните фондове за земя, които после да ги отдават на фермерите на висок наем или аренда.

Не разбирам и защо да не може да се търгува държавна земя и за пари, а трябва само срещу поименни компенсационни бонове, коментира Радослав Христов. Ако фермерите сега купят боновете на висока цена и не спечелят търговете, после нямало какво да правят хартийките, които веднага щели да поевтинеят драстично.

През пролетта боновете стрували 30 стотинки, а сега вече били по 90 ст. за лев номинал.
1000 - 1300 лв., а дори и 1500 лв. е достижима цена за комасирани парцели, потвърди и шефът на асоциацията на собствениците на земеделски земи Борислав Петков. Той даде пример с 500 декара, събирани близо 7 г., които неотдавна били продадени за по 1200 лв. за декар.

Подобни сделки обаче са рядкост. Повечето купени земи не се препродават, а остават у арендаторите за обработване. Те са склонни да платят от 750 лв. нагоре за декар на първичния пазар. Нивата често са между 800 и 1000 лв.

По данни на асоциацията в останалите райони на страната цените вървят между 200 и 600 лв. за декар. В отделни случаи обаче се стига до далече по-високи нива заради кратък бум на търсенето. Така например в района на Долна Митрополия цените ескалирали за кратко и се доближили до тези в Добруджа.

Причината била надпреварата между арендаторите за определени парчета земя, като всеки наддавал, а собствениците изчаквали до достигането на сериозни суми от по над 700-750 лв. за декар. Когато някой обработва 100 000 декара в един масив и иска да гарантира бизнеса си в бъдеще, може да купи съседен парцел и за 1000 лв., коментира Петков.

Напоследък обаче интересът стихвал и цените се връщали на реални нива.
По данни на асоциацията от началото на годината има увеличение с 10% в средните продажни цени на годишна база. В различните райони обаче е различно - някъде има по-голям скок, другаде задържане, а на места и спад.

Очакванията са, че броят на сделките ще е като миналогодишния и дори ще ги надминат с около 5-6%. Това ориентировъчно означава, че ще се извършат над 170 000 сделки и
ще се изтъргуват над 1,5 млн. дка.

В момента броят на покупко-продажбите е малко по-нисък спрямо миналата година, но предстои най-активният сезон - септември, октомври и ноември, когато ще сес навакса, смятат експертите.
Напоследък голяма част от сделките са на вторичния пазар - 60% от всички. Това означава продажби на окрупнени масиви, сглобявани с години.

Най-активни са районите на Хасково, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Разград, Търговище, Шумен.

При рентите средните нива за стопанската 2012 - 2013 г. са вече над 32 лв. за декар. В Добруджа декарът върви между 80 и 100 лв.

По данни на асоциацията рентите са се вдигнали средно с 20%, а на места дори с 30% за земеделската 2012 - 2013 година.