Златото е един от най-популярните инвестиционни активи, наложило се с времето. Търговията със злато датира още от най-древни времена, като към днешна дата тя е по-лесна и достъпна от всякога посредством развитието на технологиите и финансово-брокерските услуги.

Хората гледат на златото основно като на средство за запазване на стойността във времето и предпазване срещу рискове от всякакъв характер – инфлационни, политически, икономически и др.

Въпреки че щатският долар е основната резервна валута, когато стойността му се понижава спрямо останалите валути, цената на златото има склонност да се повишава.

Тази тенденция ясно се откроява в периода 1998-2008 г., когато щатската валута поевтинява. Цената на златото нарастна близо три пъти в посочения период, достигайки психологическото ниво от 1000 долара за унция в началото на 2008 г.

Впоследствие за периода 2008-2012 г. златото нараства още близо два пъти, достигайки нива около 1800-1900 долара за унция.

Поевтиняването на щатската валута става реалност предвид редица фундаментални фактори, като рекордния бюджетен и търговски дефицит и печатането на долари от Фед в следване на политиката за стимулиране на водещата световна икономика.

Ето и кои са основните причини, които карат хората да държат спестяванията си в злато:

Инфлация

В исторически план златото е доказало, че е идеално средство за застраховане срещу инфлацията, защото цената му има склонност да се повишава, когато цената на живота се повишава.

В петте години с най-висока инфлация в САЩ след Втората световна война (1946, 1974, 1975, 1979, 1980), средната възвращаемост на индекса на сините чипове Dow Jones Industrial Average е била отрицателна в размер на 12.33%, докато златото е носило среден доход от 130.4% за инвеститорите.

Дефлация

Златото е бил добър избор за инвеститорите не само в моменти на инфлация, но и в такива на дефлация. Макар да има малко случаи за щатската икономика на този феномен, през тези периоди цената на златото се е запазвала или намалявала с по-малко, на фона на рязката обезценка в цените на останалите активи.

Геополитическа несигурност

Златото е бил пръв избор за инвеститорите не само в моменти на икономическа, но и на геополитическа несигурност. То често се нарича „кризисен актив“ поради сигурността, която носи на инвеститорите, когато има моменти на такава несигурност. В такива моменти златото се е представяло доста по-добре от останалите инвестиционни активи.

Ограничено предлагане

Основната част от предлагането на злато през 90-те години идваше от продажби от страна на централните банки по света. Това предлагане се забави значително през 2008 г. В същото време производството на злато се забавя непрестанно от 2000 г. насам. Според данни на изданието BullionVault.com, годишният добив на злато се е понижил от 2 573 метрични тона през 2000 г. до 2 444 метрични тона през 2007 г. Обикновено отнема между 5 и 10 години да се въведе нова мина в експлоатация.

Повишено търсене

Растящото богатство и доходи на развиващите се икономики сериозно повишиха търсенето на злато. В много от тези страни златото присъства в традициите и се цени особено много (като Индия, например). Индия е един от най-големите потребители на злато, като наскоро страната бе изместена от Китай.

Инвестиционно търсене

Все повече инвеститори се насочват към златото като инвестиционен актив. Формираха се много ETF-фондове, базирани върху цената на благородния метал, които правят търгуването със злато по-лесно и достъпно от всякога. На практика един от тези фондове - SPDR Gold Trust, се превръща в един от най-големите в САЩ, както и в най-големия държател на златни кюлчета през 2008 г., само четири години след своето създаване.

Диверсификация на портфейла

Основният замисъл на диверсификацията е намиране на активи, при които движението на цените не е корелирано. Златото, в исторически план, е с отрицателна корелация с акциите и останалите финансови инструменти, което го прави идеалния актив за диверсифициране.