Клаус Щьортебекер, Сър Франсис Дрейк, Хенри Морган, Черната брада, Бартоломю Робъртс и не на последно място безпощадната Ан Бони - всички те са били пирати. И всички те са влезли в историята.

Някои от тях светът е запомнил като благородни крадци и храбри авантюристи, други са станали известни покрай нечовешката си жестокост. Deutsche Welle разказва историите на най-прочутите пирати:

Клаус Щьортебекер

Клаус Щьортебекер, най-известният германски пират, влиза в историята като "благороден крадец". Според легендите, той поделял плячката си с бедните и дарявал живота на пленените моряци.

Щьортебекер, чиято пиратска кариера датира от втората половина на XIV в., станал моряк още на невръстни години. Трябвало да изкара строги изпитания, но се справил без усилие.

След като изпил три големи кани с медовина, капитанът му дал името Щьортебекер, което на един от старите немски диалекти означава „пий до дъно”. Малкият моряк само за няколко години успява да стане капитан.

Кариерата на Щьортебекер приключва на дръвника. Легендата разказва, че обезглавеният капитан успял да изтича при единайсет свои другари и така ги спасил от екзекуция.

Сър Франсис Дрейк

И Сър Франсис Дрейк (1540-1596) започва с моряшката професия още на 13-годишна възраст. Той влиза в историята като храбър авантюрист.

Легендите около името му се дължат не само на неговата пиратска биография, но и на факта, че е първият англичанин, обиколил света с кораб. И то без да се е готвил специално за околосветско пътешествие.

През 1577 г. Франсис Дрейк поема с пет кораба към Америките. След като прекосява Магелановия проток, на Дрейк му остава само един кораб - „Златната кошута”. Но това се оказва достатъчно, за да разграби западния бряг на Южна Америка.

Дрейк заобикаля Северна Америка, а после преминава между Индонезийските острови. Покрай нос Добра надежда и Африка се завръща в Англия - след 1000-дневно пътешествие.

Хенри Морган

Хенри Морган (1635 - 1688) изработва първия пиратски кодекс и става нещо като "баща на пиратската демокрация". Пак от него тръгва и образът на пирата като добър пияч.

През 1671 г. с 36 кораба и екипаж от 1 200 моряци Морган превзема Панама, по онова време един от най-богатите градове в света. По-късно го пленяват в Ямайка и го връщат в Англия. Там пиратът не само е помилван, но дори е назначен за вицегубернатор на Ямайка.

Така Морган триумфално се завръща на Карибските острови, където се отдава на слабостта си към рома. В историята Морган влиза с кодекса си, според който екипажът има право на глас при избирането на капитан и при разпределението на плячката.

Моргановите закони предвиждали и застраховка при наранявания. При загуба на дясната ръка обезщетението възлизало на 600 пиастъра, а при загуба на лявата - на 500.

Черната брада

Англичанинът, станал известен с това прозвище, бил най-бруталният и страшен пират на своето време. Тъкмо от него тръгва и представата за нечовешката жестокост на морските разбойници.

Истинското му име е Едуард Тийч и вероятно е роден през 1680 г. Снабден с официално пиратско разрешително от английското правителство, той безчинствал в Карибско море и всявал страх дори само с външния си вид.

Бартоломю Робъртс

Бартоломю Робъртс (1682-1722), по-известен като Черният Барт, се смята за един от най-успешните пирати на всички времена. Черният Барт спечелил безброй битки, натрупал много злато и винаги бил безпощаден. Така той затвърдил типичния образ на пиратите.

Първоначално Робъртс близо 20 години е мореплавател в рамките на закона. После обаче го залавят пирати и той бързо става един от тях. Скоро печели уважението им и дори го избират за капитан.

Черният Барт пиратства без благословията на Лондон, а ударите му са направо невероятни. В моретата между Западна Африка, Бразилия и Нюфаундленд капитанът на нито един кораб не може да бъде сигурен, че ще се измъкне незасегнат.

Робъртс и екипажът му успяват да пленят повече от 400 кораба. На 40-годишна възраст Черният Барт е покосен от огнестрелен залп.

Ан Бони

Ан Бони, родена около 1690 г., първа разбива клишето за чисто "мъжката" пиратска професия. Тя умее здраво да се бие и със сила и жестокост защитава до последно капитана си.

Според пиратските закони, жените нямат право дори да стъпват на борда, така че Ан Бони се предрешава като мъж и постъпва на служба на кораба на Калико Джак Ракъм. Колкото и да е необичайно, Ан не била единствената жена на борда - също предрешена като мъж, там вече я очаквала Мери Рийд.

Двете бързо станали приятелки и скоро разкрили тайната си пред капитана. Той изобщо не се смутил, защото двете жени грабели, пленявали и убивали точно толкова жестоко, колкото и мъжете. След една изгубена битка през 1720 г. екипажът на кораба бил осъден на смърт.

Според легендите, двете жени били помилвани, защото били бременни. Малко след това Мери се разболяла от треска и скоропостижно умряла, а Бони успяла да избяга. И повече никой нито я видял, нито я чул.

Днешните пирати нямат нищо общо с романтичния исторически образ от приключенската литература. Те не размахват лъскави саби, не трупат жълтици в сандъци и не опъват платната на величествени платноходи. Сегашните пирати често действат с малки рибарски лодки, бият се с автоматично огнестрелно оръжие и печелят благодарение на огромните откупи.

Съвременните пирати действат най-вече около сомалийските брегове и в протока Малака в Югоизточна Азия. Превземат големи товарни кораби и танкери. Взимат в плен екипажа и искат високи откупи от корабопритежателите.

Друга тяхна цел са корабните трезори, където обикновено има много пари в брой за разноските по време на плаването. Разбира се, пиратите не се отказват и от стоката, натоварена на пленените кораби.