30 дни става срокът за разплащане на междуфирмени задължения, както и на задължения между държавата и фирмите. Това приеха депутатите на първо четене с промени в Търговския закон. Целта на промяната е да се прекратят забавените плащания.

Срокът започва да тече от деня на получаване на фактурата. Ако той не може да бъде установен, срокът започва да тече от деня на получаване на стоката или услугата.

При забавяне на плащането кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва, както на разноски за събиране на вземането си в размер на 80 лева, приеха депутатите.

Досега изрично регламентиран срок за плащане на задълженията нямаше, а задълженията на държавата и на общините надхвърляха 400 млн. лв. годишно, припомня bTV.

Забавените плащания се отразяват на конкурентоспособността на дружествата, особено на малките и средни предприятия и могат да бъдат причина за фалити, отбелязват от кабинета, които са вносители на част от промените.

Друга промяна в Търговския закон, приета на първо четене от депутатите, прекратява измамите чрез обявяване в несъстоятелност със задна дата и фалшив документ.

Според вносителите, действащата правна уредба позволява манипулиране на началната дата на неплатежоспособността с цел обявяването на относителна недействителност на извършени от длъжника сделки. Жертви на подобни практики най-често се оказват банките.

Затова депутатите от ГЕРБ предлагат конкретните подозрителни периоди по исковете за попълване на масата на несъстоятелността да бъдат изчислявани не от началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността, съответно - от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а от датата на подаване на молбата за откриване на производството.