Британците, както и много други народи по света, са обсебени от идеята за хранене по три пъти на ден, но винаги ли е било така?

Традицията цялото семейство да се събере около масата за вечеря, вече отдавна е отживелица. Много от хората пък пропускат иначе „най-важното” хранене, което ги зарежда за целия ден – закуската.

Пропускането на хранене или потулването на обичаите на около него е по-голямият проблем? Митовете около закуската, обядът и вечерята варират, съобщава bTV.

ЗАКУСКА

Закуската такава, каквато я познаваме днес, не е съществувала през по-голяма част от историята. Римляните я пропускали, защото обикновено се хранели веднъж дневно около обяд.

„Те били обсебени от храносмилането, като считали храненето повече от един път на ден за лакомия. Този начин на мислене повлиял на хората за много дълъг период от време.”,разказва историкът Каролайн Йелдам.

„В средновековието монашеският живот се оформял главно спрямо храненето.”,завява историкът Иван Дей. Смята се, че думата „закуска’ навлиза в английския речник именно по това време, като буквално значела „развали, нощта бързо” ("break the night's fast".)

От религиозен ритуал пък произлиза понятието „английска закуска”. Денят преди Сирни Заговезни, миряните трябвало да се захранят с месо преди да започнат постите. Месото било предимно свинско или бекон, защото по това време много от хората отглеждали прасета. Често било съпровождано с яйца, които също били задължително допълнение към храненето. Това ястие се явява предшественика на „английската закуска” в чистия й блясък. С единствената подробност, че то най-вероятно въобще не било консумирано сутрин.

Хора от всички социални прослойки започнали да закусват около ХVІІ век. След възкачването на Чарлс II, кафето, чая и ястия като бъркани яйца започват да се появяват на масите на богатите.

Сутрешното хранене достигнало своя апогей в аристократичните кръгове през ХІХ век, когато се зараждат ловните страсти, които продължавали с дни и дори седмици. Тогава на закуска били сервирани над 24 вида ястия.

По време на индустриалната революция в средата на ХІХ век, узаконявайки работните часове, хората се нуждаели от ранно хранене, което да ги поддържа. Всички ядели преди да отидат на работа, дори началниците.

С настъпването на ХХ век, закуската е преоткрита отново от американеца Джон Харви Келог. Той забравя на котлона царевица, която се вари. Захабеният продукт той смачква и изпича. Така се появява първия корнфлейкс, което се превръща в индустрия за милиарди.

От 1920 г. до 1930 г. тогавашното правителството определя закуската като най-важното ядене за деня, но Втората Световна прави сутрешното хранене труднодостъпно.
През 1950-те на пазара се появяват американските тостери, а нарязаният хляб, зърнените храни, разтворимото кафе нахлуват в домовете на хората. Така, възниква закуската, която познаваме днес.

ОБЯД

Терминологията около храненето във Великобритания е все още трудна за разгадаване. За някои „обяд” и „вечеря” са напълно обратни понятия. От Римските времена до Средновековието, всеки се хранел по средата на деня, но това това главно хранене се наричало „вечеря”. Дори не съществувала думата „обяд”.

По време на Средновековието, дневната светлина маркирала времето за хранене. Липсата на електричество, принуждавала хората да се възползват максимално от тази част от деня, в която все още е светло. Хората започвали работа още по разсъмване и огладнявали около обяд.

По средата на деня работилите около шест часа, трябвало да направят кратка почивка, за хапнат, в повечето случай хляб и сирене. След появата на изкуствената светлина, заможните семейства започнали да вечерят по-късно. Това провокира нуждата от лек обяд в средата на деня.

„Произходът на думата „обяд” е мистериозен и сложен”, твърди историкът Иван Дей. „До ХІХ век думата обяд е използвана изключително рядко.”

Според една от теориите думата е предшественик на англосаксонският израз „nuncheon”, използван късно през 17-и век, който значи „бързо хапване, което можеш да държиш в ръцете си.” Други предположения загатват, че думата произлиза от използвания през 16-и и 17-и век израз „nuch”,в превод „голямо парче хляб.”

Отново именно по време на Индустриалната Революция се наложил обядът, такъв какъвто го познаваме днес.

Хранителните навици на ниската и средна класа били определяни от работното време. Трудейки се дълги часове хората трябвало да се подсилят по средата на деня.

Сергиите пред фабриките продавали пайове, а хората започнали да разчитат на масово произвежданата храна, защото вече нямало къде да отглеждат зеленчуци и добитък.
Обядът бива внедрен в ежедневието на хората.

Избухването на войната през 1939 г. налага разпределянето на дажбите, което променя идеята за хранене по средата на деня. Работните бюфети се превръщат в най-икономичния начин да се изхранят масите. Този модел била усвоен и от училищата след войната.

Времето, което средно отделяме за обяд и то пред компютъра е приблизително 15 минути, според изследвания на университета в Уестминстър. Първоначалното значение на думата „обяд” като бърза и лека порция между основите хранения, важи в днешни дни повече от всякога.

ВЕЧЕРЯ

Вечерята била обичай на римляните, въпреки че се е провеждала в различно време от деня.

Разцвета на това традиционното хранене е през Средновековието във Великобритания, когато за него се използвала латинската дума „сена”. Аристократите организирали официални пищни вечери около обяд, които въпреки че се носели с лоша слава, били много изискани, като на масата имало строг етикет.

Аристократите демонстрирали богатство и власт, чрез готвачите, които работили за тях от зори, за да приготвят ястията. Без електричество, правенето на храна вечер не било опция. Селяните също вечеряли около обяд, въпреки че те от били доста по-скромни.

След появата на изкуствената светлина, хората започнали да вечерят все по-късно и по-късно.

Храненето на ниската и средна класа отново се определяло от работните часове. През 18-и век хората в големите и малки градове се яли по три пъти на ден, твърди още Иван Дей.

Традиционните семейни вечери станали популярни за всички по време на славното потребителско потребление през 50-те години на 20-и век. Чрез новата бяла техника от Америка, мечтата на съпругата да пече в домашни условия се превърнала в реалност. Тогава дошла и телевизията.

Предаването „Фани Крадок” от 1970-те дало живот на първокласната майсторска вечеря. Много от отегчените домакини, намирали начин да се изразяват състезавайки се помежду си коя от тях ще организира по-добра парти с храна.

Семейните вечери се превръщат в отживелица през 1986 г., когато на пазара се появява първата микровълнова. Въпреки всичко кулинарните предизвикателства продължават благодарение на манията с милиони книги пълни с рецепти от известни готвачи.