По примера на станалия световноизвестен празник на новото божоле във Франция, и у нас започват да се превръщат в традиция есенните фестивали на виното. Първият от тях се проведе точно в периода на пускането на френското божоле.

През изтеклия уикенд в изискания декор на Военния клуб в София любителите на елегантната напитка се събраха на станалия вече традиция фестивал DiVino.Taste. Играта на думи в самото заглавие намеква за божественост на винения еликсир и за доброто самочувствие на българските винари.

Към края на седмицата в Пловдив, един от елитните лозарски райони на страната, ще се проведе за 4-ти път и „Дефилето на младото вино в Стария Пловдив”. Незаменимо усещане е дегустацията на елитни български вина сред вълшебната ретро атмосфера на възрожденските къщи.

Тази година пускането в продажба на новото божоле бе донякъде помрачено от почти два пъти по-слабата реколта. За сметка на това качеството на напитката е отлично, което донякъде оправя настроението на винарите от района на Божьо.

Горе-долу същото е и настроението сред българските лозари и винари. Реколтата и у нас бе с около една трета по-слаба от обичайната, но затова пък горещото лято наля много захарност в гроздето. И се очаква белите, червени и розови вина от реколта 2012 г. да са сред най-добрите през новия век, посочва БНР.

По мнение на наши лозари и винари браншът започва да излиза от кризата, в която изпадна през 2009 г., когато износът на български вина се срина почти наполовина. Тенденцията започна да се обръща през 2010 г., когато бе отбелязан ръст с 10% спрямо предходната и най-тежка за вината ни година.

Трендът се запази през 2011 г. с ръст от 8 на сто и се потвърждава от данните и за деветмесечието на настоящата година, които говорят за увеличение от 7% спрямо същия период на 2011 г.

Добър знак е и увеличението на потреблението на напитката у нас. И то е много значимо – за деветмесечието на 2012 г. българите са закупили и изпили 17% повече вина, отколкото през същия период на миналата година. А вътрешният пазар е това, което „осигурява гърба” на родните лозари и винари във времена на световни сътресения.

Дълги години слабият роден пазар бе ахилесовата пета на тази индустрия. Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, проблемът е в старите ни винарски традиции. Не мислете, че българите не обичат тази божествена напитка или пък пият само вносни вина. Не, просто нашенецът е свикнал да пие виното и ракията, които сам си произвежда в домашни условия, от своето лозе.

От една страна, така му излиза по-евтино, а от друга – робува още на убеждението, че домашното е по-добро само защото е „естествено”. Но статистиката показва, че тези навици бавно отзвучават.

Една от причините е необходимостта да се следва европейското законодателство, въвеждащо регламентация и за домашното производство, предназначено за продан. Другата е спадът на цените на виното на българския пазар, предизвикан от кризата в износа. Преди нея родните винари бяха вдигнали скокообразно цените, за да избият по-бързо големите вложения в сектора, направени през последните 10-15 години.

Кризата доведе и до още една отчетлива промяна. Свиването на пазарите в Западна Европа накара нашите производители да обърнат поглед към т.нар. трети страни. Така България възвърна добрите си позиции на руския пазар, който бе основният консуматор на български вина до падането на Берлинската стена.

През последните пет години Русия отново е водещ наш клиент с дял вече над 40% от износа ни. Българските вина отново са на традиционните за нас пазари в Чехия, Унгария, Германия. Новост е интересът към родните ни вина в съседна Румъния. Правят се сериозни усилия за пробив на пазарите в Китай, Япония, САЩ.

Може би най-важният загубен пазар в кризата е този на Великобритания, където от десетилетия познават и ценят българските вина заради добрия баланс цена-качество. Но за разглезения британски консуматор водят битка в кризата и най-големите като качество и като количество на напитката винени държави като Франция, Италия, Испания, без да говорим за „новите вина”, идващи от други континенти.

Наследник на древни традиции във винопроизводството, идващи от траките с техния бог Дионис, българските изби редовно печелят златни отличия за своите вина на специализирани форуми в целия свят. Включително на изложения и дегустации в Меката на вината – триъгълника Франция, Италия, Испания.

Но за отличните български вина е все още трудно да се наложат на техните пазари. Франция предпочита да купува не български вина, а направо български изби. Примерите за това постоянно се увеличават. Италия е още по-напориста – тя пък направо купува чудесното българско грозде, с което подобрява качествата на своите вина.

Това се отнася най-вече за сортовете грозде, от които се правят белите вина. Последните стават все по-популярни на световния пазар, заразен с бацила на „по-леките храни”, които изискват и по-ефирни вина, каквито са белите и розетата.

Ако имаме шанс да пробием на най-чувствителните и съответно най-скъпи пазари на виното, то ще е с напитки от местните сортове, твърдят експерти. България все още е запазила немалко от тях. При червените вина това са маврудът, широката мелнишка лоза, гъмзата, рубинът.

Нека припомним тук, че познавач, като Чърчил, всяка година поръчвал сериозни количества от южното българско вино в района на Мелник. При белите вина интересни наши сортове са мискетът и мускатът.

С голям потенциал е например карловският мискет със своя деликатен, нежен вкус и аромат на цветчета, круша и кайсиева ядка, според сомелиера Ясен Захариев. И една препоръка на изпроводяк – ако искате да опитате най-добрите български вина, елате да дегустирате на място.