Ако погледнем финансовите резултати на водещите български телекоми, лесно можем да си обясним защо всички те се продават. Кризата и свитото потребление вкупом извадиха на тезгяха Мтел, БТК и "Глобул".

Стартовата ситуация

Общото между тези три компании са бизнесът и бизнес средата. Като принципи на работа, като управление и като финанси трите компании не си приличат изобщо. Затова и мотивите за продажба са твърде различни. По една или друга причина, и трите големи телекома у нас имат нужда от "презареждане".

БТК определено изстрада най-много през годините след приватизацията. След серия ювелирни схеми през последните години бе продавана, купувана и препродавана. Цената на телекома се надуваше като балон, който бе ясно, че в един момент ще се спука, дори и да нямаше световна финансова криза.

Реално винаги досега за БТК се появяваше съмнителен инвеститор, задължително без опит в телеком бранша. Той бе обявяван за собственик, а самата компания плащаше сметката чрез емитиране на нов дълг.

Така преди последната продажба "Виваком" (търговското име на БТК) се оказа с безумния дълг от 1.7 млрд. евро.
Така че компанията съвсем нормално трудно можеше да бъде излъскана достатъчно, за да стане апетитна за стратегически инвеститори.

Мтел тръгна от друга позиция - несменяем лидер на мобилния пазар още от създаването си преди повече от 16 години. И все пак компанията позагуби скорост през последните години, която трябва да бъде наваксана. Може би именно това беше основната причина компанията да потърси ново лого, визия и корпоративни ценности, фокусирани върху клиента.

Но въпреки трудностите, напоследък Мтел си е черешката на тортата на "Телеком Аустрия", която има далеч по-сериозни проблеми на другите пазари, на които развива дейност, пише вестник "Труд".

Стартовата ситуация преди продажбата на "Глобул" е най-интересна. И е ярко доказателство, че дългосрочните прогнози в телеком бранша твърде често са нещо като сметка без кръчмар.

По времето, когато гръцката ОТЕ спечели втория GSM лиценз в България, по-скоро всички мнения бяха, че компанията от Атина се е "набълбукала здраво", плащайки 135 млн. долара само за едно разрешително за работа. Тълкуванията бяха, че икономическа логика няма. Че става дума за чисто политически ход, който е част от плана Неllas за икономическо господство в балканските страни и т.н.

Към днешна дата, или съвсем скоро преди продажбата на "Глобул", българската компания може да се определи като чакания "месия" - най-ценния актив на ОТЕ. Атинският телеком просто е заборчлял и е принуден да продава, за да получи глътка въздух.

Сделките

Всъщност, при Мтел смяната на собствеността мина тихо и гладко и бе напълно индиректна. Просто една сутрин се оказа, че в компанията майка "Телеком Аустрия" има нов силен играч и това е мексиканският магнат Карлос Слим.

А той е повече от силен. Слим неизменно е на първо място в класациите за най-богатия човек на планетата през последните три години. Чешит, ценител на изкуството, приятел на великия Габриел Гарсия Маркес и безкомпромисен бизнесмен.

Компанията му "Америка Мовил" на практика е най-силният играч на пазара в Северна и Южна Америка и има повече абонати, отколкото европейски конкуренти като "Водафон", "Дойче телеком" или "Ориндж". Така че процесът на свободно падане за "Телеком Аустрия" май свърши.

Слим за кратко се завъртя във Виена покрай придобиването на 26-процентния дял от "Телеком Аустрия", но кога и дали изобщо ще нагледа собствеността си в България още не е ясно.

Доста повече драматизъм имаше при продажбата на БТК. Кредиторите на компанията от доста време се опитват да се разделят с нея, но безуспешно. Преди година и половина бяха преговорите с хонконгския магнат Ричард Лий, а после със саудитската "Огер телеком", собственост на известната ливанска фамилия Харири. Провалиха се.

Точно преди година започна нов опит за продажба на телекома, който се увенча с успех съвсем наскоро. Като цяло процедурата беше с динамични промени на правилата по време на самото състезание. Везните се наклоняваха ту към най-големия турски мобилен оператор "Тюрксел", ту към българо-руския консорциум между Корпоративна търговска банка и Внешторгбанк.

Огромните дългове на БТК естествено спънаха офертите за компанията и те бяха доста скромни. В крайна сметка печеливши се оказаха КТБ и ВТБ. Вероятно причината за избора на българо-руската оферта е, че тези кандидат-купувачи отлично познават икономическата и политическата действителност у нас.

Иначе става дума за сделка като слънце. Цената е смешна - едва 130 млн. евро за дял от 73% от собствеността плюс редукция на задълженията от 1.7 млрд. евро на 588 млн. евро. Ще трябва обаче да изчакаме, за да видим в каква посока ще тръгне БТК след влизането на новите собственици.

Макар че сделка за "Глобул" още няма, тя е неизбежна. Хубавото в случая е, че интересът към втория по големина мобилен оператор у нас е доста сериозен и се очаква купувачът да е мощен оператор от бранша. Сред известните до момента кандидат-купувачи личат имената на компании, които безуспешно искаха да купят БТК, но не бяха съгласни да развържат кесията за задлъжнелия бивш държавен телеком.

Такива са турските "Тюрксел" и "Тюрк телеком". Второто дружество е аналогът на БТК в Турция, който е собственост на споменатия по-рано "Огер телеком". И "Тюрксел", и "Тюрк телеком" са в цветущо финансово здраве и правят всичко възможно, за да стъпят на пазара в ЕС, който към сегашния момент е затворен за тях.

В сделката за "Глобул" се очаква да се включат и още двама мощни стратегически инвеститора. Това са "Дойче телеком" и норвежката "Теленор". Германската фирма, като цяло, се смята, че има предимство, тъй като е собственик на 40% от ОТЕ, но не е съвсем ясно дали е готова да прояви очакваната от гърците щедрост и да плати минимум 700 млн. евро предвид не особено добрите си финансови показатели в момента.

Каквото и да се случи, промените в собствеността на българските телекоми определено ще са от полза за клиентите и пазара. Най-малкото защото ще презаредят изтощените батерии за времето, когато България, Европа и светът вече няма да са в криза.