Румънците гласуват днес на парламентарни избори, на които се очаква победа на управляващата коалиция на левия център. Съжителството със съперника й президента Бъсеску предвещава нови сътресения в една от най-бедните страни на Европа, отбелязва АФП в коментара си.

Съжителството ще е проблематично – смята Румънското академично дружество, като припомня опита за сваляне на президента, предприет през лятото от управляващата коалиция Социал-либерален съюз.

Операцията хвърли Румъния в една от най-тежките политически кризи след падането на комунистическата диктатура през 1989 г. и предизвика остри критики от страна на Европейския съюз и САЩ, обезпокоени от посегателствата на Социал-либералния съюз върху правовата държава.

Бъсеску оцеля на косъм заради недостатъчното участие в референдума, но над седем милиона души подкрепиха отстраняването му. Оттогава напрежението се запази между правителството на Социал-либералния съюз начело с Виктор Понта и държавния глава, чийто мандат продължава до 2014 г., с размяната на остри лични нападки, които изместиха всички други теми на предизборната кампания.

Изявленията на президента, че може да не назначи отново Понта на премиерския пост, дори и при победа на Социал-либералния съюз, подхраниха напрежението. Според някои анализатори, това би било злоупотреба с власт, посочва БГНЕС.

Съветът на чуждестранните инвеститори призова за стабилност след 2012 г., белязана от големи демонстрации, три правителства и лятната криза в страната, която с мъка излиза от жестока рецесия.

Според последните анкети, Социал-либералният съюз – коалиция, обединяваща социалдемократите, либералите и консерваторите, може да събере между 48 и 61% от гласовете, осигурявайки си стабилно мнозинство от 470 места в парламента.

Лагерът на Бъсеску, обединен в Алианс за дясна Румъния (АДР), остава далеч назад с 15 до 23% от гласовете.

Партията на телевизионния бизнесмен Дан Дяконеску, милионер популист, обвинен в корупция, би могла да предизвика изненада.

АДР, която управлява в състава на различни правителства от 2008 до 2012 г., плаща цената на обвиненията в клиентелизъм, и преди всичко за драконовските икономии, наложени през 2010 г. под егидата на МВФ и на ЕС, за да се избегне прекомерен дефицит и затъване на икономиката. Заплатите в държавния сектор бяха намалени с 25%, а ДДС бе увеличен на 24%.

Социал-либералният съюз, който дойде на власт през май, след падането на правителството на десния център след вот на недоверие, бере плодовете от умората от икономиите, макар имиджът му да пострада заради кризата през лятото и натиска върху правосъдието.

Крамолите между партиите са на светлинни години от всекидневните тревоги на населението, отбелязва Жан-Мишел де Ваеле, специалист по Румъния в Свободния университет на Брюксел.

Макар икономиката да отбеляза плах растеж през 2011 г., средната заплата е 350 евро на месец, а здравната система е в окаяно състояние с най-високата детска смъртност в Европа (9 на 1000). Близо три милиона румънци емигрираха в чужбина, за да търсят по-добър живот.

Новото правителство ще трябва да положи усилия да навакса изоставането на Румъния спрямо най-напредналите страни в ЕС. Двадесетте милиарда евро, отпуснати от Брюксел до 2014 г., са една от малкото надежди. Брюксел ще продължи да наблюдава Румъния особено в областта на борбата срещу корупцията.