По професия съм журналист. По призвание – майка. По убеждения – все още смятам, че никой български политик не заслужава подкрепата ми.

Сметката ми за електричество за януари е 200 лв. Въпреки че не е надписана, се зарадвах, когато започнаха протестите срещу монополите. Защото не одобрявам политиката на електроразпределителните дружества да увеличават печалбите си на гърба на обикновения потребител.

През първата седмица сериозно обмислях възможността да се присъединя към протестиращите. В редиците им видях деца, старци и бременни жени. Липсваха политиците.

Във втората седмица те се появиха в челните редици. Във всички градове на страната партийни лидери изродиха протеста срещу монополите с политически лозунги и тласнаха тълпата в посока, в която никой не мислеше да поеме първоначално.

В София депутати, които работят на топло в парламента, хвърляха камъни срещу прозорците му. Крещяха срещу жандармеристи, които обикновено пазят техните гърбове от народното недоволство.

Вчера дойдоха на ход малките групички хулигани, които превърнаха протестиращите във футболна агитка. През прозорците на градския транспорт прибиращите се от работа хора гледаха с удивление как се преобръщат боклукчийски кофи, чупят се полицейски коли и витрини на магазини.

Столичанин стреля от балкона си, за да защити колата си от протестиращите. Родителите на девет непълнолетни ги прибраха от ареста след участието им в безредиците.

И за днес са предвидени протести. Едва ли в тях ще се включат хората с наистина надписани сметки. Сигурно се притесняват за сигурността си. Така „българската пролет“ бавно се превръща в есен. А можеше да стане лято...

По професия съм журналист. По признание – майка. По убеждения – скоро може да бъда и емигрант.