Начало на приватизацията дава Любен Беров. В края на 1992 г. е приет законът за преобразуване на държавните и общински предприятия. Ударно държавната собственост е трансформирана в ООД-та или АД-та. За няколко месеца са преобразувани 1500 фирми и процесът продължава. През 1993 г. са налице и първите четири сделки, пише в. Стандарт.

Беров дава старта на продажбите със заводите "Царевични продукти" и "Република". Те са купени съответно от белгийската фирма "Amilum" и американската "Kraft general foods". Двата завода работят и до днес, а продуктите им познава всеки. Общо за мандата си до 1995 г. Беров продава активи на 25 предприятия, които са оценени на малко над 10 млн. лв. Сред тях са "Гранд-хотел Варна", "Химимпорт", "Загорка", "Сомат".

Приватизацията не се ускорява и по времето на Жан Виденов. Той продава 69 предприятия с активи за 22 млн. лв. Сред тях са "Астика", "Каменица", "Бургаско пиво ", "Варненско пиво", "Хотел Шератон" и "Мраз". Въпреки че има увеличаване на продажбите, темпото е далече от изискванията на МВФ и Световната банка.

Изгубили търпение да наливат пари в държава, която спонсорира губещи предприятия, те карат правителството да приеме списък на най-закъсалите заводи. В него са 64 дружества, които трябва да се ликвидират, и 71, на които трябва да се приложат оздравителни планове. На практика сред тях са почти всички големи предприятия в страната.

Истинският тласък на приватизацията дава синьото правителство на Иван Костов. Той е продал повечето предприятия у нас. За 4-годишния си мандат кабинетът продава активи на стойност близо 150 млн. лв. Това са половината от всички раздържавени досега предприятия. Сред тях са "Кремиковци", ОЦК-Кърджали, "Дюни", "Химко", "Парк-хотел Москва", "Минстрой-холдинг", "Горубсо-Мадан", "Девня Цимент" и много други.

Над 130 са предприятията, които са раздържавени само през 1999 г. Въпреки че Костов променя собствеността у нас, не малко от сделките, които изброихме, са с лоша слава. Сред основните критики, които търпи приватизацията по негово време, са непрозрачните механизми за продажба. Половината от сделките са направени без достатъчна публичност.

Правителствата на Симеон и на Сергей Станишев продават доста по-малка част от държавните активи. И при двата мандата са раздържавени предприятия за по 40 млн. лв. Сделките от времето на ГЕРБ пък нямат и 20 милиона.

За да се избегнат продажбите на тъмно, през 2002 г.се приема нов закон за приватизацията. С него се забраняват преговори с потенциални купувачи или тайни конкурси. Основните механизми стават откритите търгове и фондовата борса. Въпреки това лоши сделки пак не липсват. И до ден днешен остават много съмнения за приватизацията на БТК по времето на Симеон Сакскобургготски, 2004 г.