85% от интервюираните българи в изследване на НЦИОМ мислят, че исканията на протестиращите са основателни. Това гласят резултатите от новото Национално представително проучване за обществено-политическите нагласи на НЦИОМ.

15% от запитаните твърдят, че са участвали в протестите, като това са предимно мъже, хора на възраст между 40 и 49 години, жители на областните градове и респонденти с по-нисък жизнен стандарт.

Помолени да отговорят на открит въпрос (без предварително формулирани отговори) "Ако можеше да се изпълни веднага само едно искане на протестиращите, кое трябва да бъде то?", 34% посочват необходимостта от контрол върху енергийните монополи, както и нуждата да се ревизират договорите с тях, да се изясни и контролира ценообразуването за крайните клиенти.

26% от интервюираните настояват за увеличаване на доходите и по-висок стандарт на живот, а други 10% искат да се съживи икономиката и да се разкрият нови работни места.

Няма доминираща оценка за оставката на премиера. 45% я определят като бягство от отговорност, а 42% – като достойна постъпка. Като бягство от отговорност оставката оценяват по-често хора на възраст над 60 години, със стандарт под средния, жители на столицата, както и живеещи в селата. Склонни да споделят това мнение са симпатизанти на БСП, на Атака и на ДПС.

Мнението, че оставката на Борисов е достойна постъпка е преобладаващо сред хора на възраст между 18 и 49 години, сред заможни избиратели и сред жители на градовете. 83% от симпатизиращите на ГЕРБ оценяват оставката на премиера като достойна постъпка.

Формирането на служебен кабинет носи позитиви за президента Росен Плевнелиев. В края на март 2013 г., дейността на Плевнелиев е одобрявана от 56% от пълнолетните българи, дял с 5 пункта по-висок, в сравнение с февруари 2013 г.

С 4 пункта намалява и неодобрението към президента, което сега възлиза на 30%. Още е рано е да се дават оценки на служебния кабинет. Нужен е поне месец работа на министрите, за да натрупат хората впечатления.

В края на февруари Борисов бе одобряван от 40% от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51%. След оставката на кабинета одобрението и неодобрението към Бойко Борисов са съизмерими дялове (46%:45%).

Без промяна остават дяловете на одобрение и на неодобрение към лидерите на БСП, на ДПС и на Атака. Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7 пункта, като пропорционално нараства и неодобрението й.

Бойко Борисов е одобряван от 93% от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев – от 90% от социалистите. Лидерът на ДПС Лютви Местан е одобряван от 77% от избирателите на ДПС, а лидерът на Атака Волен Сидеров – от 86% от симпатизантите на своята партия. Меглена Кунева е одобрявана от 86% от подкрепящите Движение "България на гражданите".

В сравнение с края на месец януари 2013 г., ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние – 24.4% от имащите право на глас. БСП губи част от подкрепата, която беше спечелила около референдума, и сега получава дял от 17.5%.

ДПС е на трето място с 6.5% и не променя електоралната си тежест от началото на годината. Партията на Волен Сидеров удвоява влиянието си в резултат на протестите. Атака е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас.

Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева е петата партия, която към края на март би влязла в следващия парламент (с дял от 3.5% от всички имащи право на глас). Тази формация е загубила 2.4% от началото на годината.

ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.

15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител. Конформистки вот по-често заявяват високообразованите респонденти и жителите на столицата.