Всички инвеститори се опитват да предвидят накъде ще се движи индексът на сините чипове SOFIX. Ето малко повод за размисъл:

От техническа гледна точка

SOFIX е изключително близко до ключовото си ниво на съпротива при 452 пункта, което е най-високата му стойност от февруари 2011 г. насам. До настоящия момент индексът не съумява да затвори над посоченото ниво, което е ключово за по-нататъшното му представяне.

Ако нивото остане в сила и се повтори сценарият от 2011 г., то нещата не изглеждат особено розови за инвеститорите. Тогава показателят се понижи до най-ниско ниво от 288 пункта, като успя да се доближи много до най-ниската си стойност след срива - при нива от 259 пункта, постигната на 26 февруари 2009 г.

Сериозни опасения за развитие на подобен негативен сценарий би имало при спад на индекса под ключовото ниво на подкрепа от 410 пункта, където към момента е 50-дневна пълзяща средна величина на индекса.

Следващ сериозен сигнал би било преминаването на психологическото ниво от 400 пункта в посока надолу. Най-сериозен сигнал и повод за песимизъм обаче ще се даде при евентуално преминаване на 50-дневната SMA под 200-дневната. Това би бил дългосрочен низходящ сигнал за инвеститорите.

На този етап обаче като че ли позитивният сценарий изглежда значително по-вероятен, а основание за това дава близостта на ключовото ниво от 450 пункта. Трайното му преодоляване ще отвори пътя за бързо изстрелване и тест на следващото ключово ниво на съпротива при нива малко над 500 пункта, където лежи най-високата стойност на индекса от 2009 г.

Този сценарий изглежда силно вероятен и предвид на изоставащото представяне на родния капиталов пазар зад това на развитите и развиващите се европейски пазари през последните две години.

Друг мотив в полза на очакване на ръст към 500 пункта е традиционно доброто представяне на индекса през летните месеци юли и август, които са най-силни за него, както и фактът, че в исторически план индексът се представя изключително добре в години на парламентарни избори.

От фундаментална гледна точка

Това, което може да тревожи инвеститорите, е политическата несигурност, която внася значителни негативи в инвестицонната среда. Тя кара инвеститорите (особено чуждите и местните институционални) да не са особено активни в насочване на средства към фондовия пазар в изчакване на по-добри времена.

Очакванията за ръст от 1% пред родната икономика не са особено завидни, предвид на ниската база, на която сме стъпили и липсата на ясна политика за стимулиране на ръста на икономиката.

Това, което, всъщност, липсва, като един сериозен двигател за траен ръст на родните индекси, е доброто представяне на родните компании и възобновяване на ръста в резултатите им.

На практика, ниските финансови съотношения цена-печалба и цена-счетоводна стойност не могат да са единствените мотиви за поскъпване на пазара ни - без да са налице перспективи за ръст в резултатите на търгуваните компании.

Едно сравнение с руския пазар ни сочи, че освен с по-ниски финансови съотношения и по-добра ликвидност, компаниите на пазара показват тенденция на подобряване в резултатите си в последните години. Политическата несигурност пък е факторът на руския пазар, който, по подобие у нас, възпира до голяма степен местните и чуждестранните инвеститори.

Друг притеснителен в известна степен фактор е повишаването на съотношението цена-печалба на компонентите на SOFIX след излизането на тримесечните консолидирани отчети, което сочи влошаване на резултатите на водещите компании, в сравнение с преди година.

В заключение можем да кажем, че са необходими още редица стъпки, включително и от страна на участниците на пазара, в лицето на финансовите институции, в посока на подобряване на ликвидността - основен проблем за борсата ни.

Необходимо е и завършване на започнатия процес на приватизация на БФБ, което може да съдейства за повишаване на ликвидността и увеличаване на интереса към родния фондов пазар.