Инфлацията в еврозоната отново започна да се забавя в края на 2013 година, което може да поднови страховете за дефлация и да заплаши крехкото икономическо възстановява на региона.

Индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната се повиши през декември с 0.8% на годишна база, но след повишение с 0.9% през ноември, когато инфлацията отчете слаб отскок от 4-годишно дъно от едва 0.7% през октомври (най-ниска инфлация от ноември 2009-а година), показват предварителните данни на Евростат. Средните прогнози бяха за запазване на инфлация от 0.9% през последния месец на 2013-а година.

По този начин инфлацията в региона остава далеч под т.нар. "инфлационен прицел" на ЕЦБ от 2%. Рязкото понижение на индекса CPI до 4-годишно дъно през октомври накара Европейската централна банка да реагира много бързо, понижавайки основната репо лихва с 25 базисни пункта до рекордно дъно от едва 0.25%

Основната инфлация (изключвайки цени на храни и енергия) в еврозоната се повиши през декември на годишна база с едва 0.7% след повишение с 0.9% през ноември. Цените на храни, алкохол и тютюневи изделия се повишиха в края на годината с 1.8%, а цените на услугите с 10%, докато енергийните цени останаха без промяна (0%) на годишна база.

Европейската статистика оповести и данни за цените на производител в еврозоната през ноември, като индексът на производствените цени (PPI) се понижи с 0.1% на месечна база след спад с 0,5% през октомври и отчете спад с 1.2% на годишна база след понижение с 1.3% през предишния месец. Енергийните цени на входа на промишлените предприятия в еврозоната през ноември остана без промяна (0.0%) на месечна база и се понижи с 3.2% на година база, докато основните цени на производител (изключвайки енергийните цени) се понижиха с 0.1% на месечна и с 0.3% на годишна база, предаде БНР. Тези ниски данни за индекса PPI подкрепят оповестени по-слаби предварителни данни за инфлацията в еврозоната през декември.

От една страна, понижението на инфлацията може да помогне за известно повишение на реалните европейски доходи във време, когато има много слаб растеж на заплащането на труда. Но от друга страна, ще засили опасенията за дефлация - траен спад на цените, който може сериозно да засегне усилията за изплащане (обслужване) на държавните и частни дългове и рискува да ограничи потребителските разходи.

Когато има сигнали за устойчив спад в цените, потребителите могат да отложат техните покупки с оглед на очакванията, че на по-късен етап те могат да осъществят тези покупки на по-изгодни (по-ниски) нива. Това може доведе до отслабване на икономическа активност и да създаде условия за бъдещ дефлационен натиск.

Въпреки днешните по-ниски от прогнозите данни за инфлацията в еврозоната през декември участниците на финансовите пазари не очакват ЕЦБ да обмисли нови мерки, за да повиши икономическия растеж и инфлацията в региона на своето първо за годината заседание в четвъртък (9-и януари). На заседанието през декември ЕЦБ прогнозира муден икономически растеж в региона от 1.1% през 2014 година и растеж на БВП с 1.5% през 2015 година и прогнозира, че инфлацията ще остане далеч под т.нар. "инфлационен таван" от 2% поне в двугодишен план. Това предполага, че само още по-слаб икономически растеж и продължаващо забавяне на инфлацията в региона могат да накарат ЕЦБ да обмисли нови мерки в своята парична и лихвена политика.