Ирландецът Рори Аскинс-Бърн става пълнолетен по време на годините на бума на Ирландия и въпреки че не е бил един от големите играчи на Келтския тигър, добрите времена са били доста добри и за него и той е бил доволен да кара такси, печелейки много пари и харчейки ги за почивки и имоти в чужбина.

Днес 33-годишният Аскинс-Бърн няма нищо. Той живее на социални помощи от 188 евро и се е преместил отново при възрастните си роднини в Дъблин, пише Irish Times.

Само преди три седмици му се налага да продаде единственото нещо, за което наистина му пукало – неговата 10-годишна Toyota Prius, за да плати таксата от 650 евро по заявлението за фалит, което в момента се придвижва из съдебната система.

Той дължи 60 000 евро на половин дузина кредитори, между които банки, кредитни съюзи и компании за кредитни карти. Задълженията му не са нещо особено предвид историите за задлъжнялост, които всички сме слушали около кризата, но пък са достатъчно, за да му докарват множество безсънни нощи.

В продължение на повече от три години той е преследван от кредитори, които му отправяли заплахи от различна степен. Днес той не вдига телефона си, освен ако не знае кой се обажда, защото не може да понесе стреса от това да се занимава със събирачи на дългове. Той е събрал и цяла купчина писма със заплахи.

Вероятността да върне парите, които дължи, е толкова малка, колкото и тази да си намери работа. “Няма надежда да си намеря работа. Сериозно търся работа. Искам да спра да живея от помощи. Искам да се върна на работа, но няма нищо подходящо за мен,” казва той. “Единственото нещо, което ми остава, е да обявя личен фалит. Само така може да ме оставят на мира.”

По време на годините на бума в Ирландия нещата са били доста различни. Аскинс-Бърн е изкарвал достатъчно пари като таксиметров шофьор, работейки по шест дни в седмицата, за да почива по един месец всеки януари в САЩ и се чувствал достатъчно уверен за бъдещето си, за да инвестира в имотния пазар в България, почти импулсивно.

Той се засмива тъжно, когато си спомня как започва с инвестициите зад граница. Аскинс-Бърн вижда в сапунен сериал как един от героите си купува ваканционен имот в Източна Европа. Седмица по-късно той намира специализирано списание, в което вижда, че в български курорт се продават апартаменти и за 5 000 евро. Той си купува един такъв с кредитната си карта.

След това купува втори. Има снимки и на двата и те изглеждат доста неприветливи. След като набира смелост, ирландецът тегли ипотечен кредит от българска банка на стойност 27 000 евро, за да купи третия си имот – в морски курорт.

Планът му бил да продължи да купува имоти, които да отдава под наем в България, където искал да се премести да живее преди да навърши 40 г.

Планът му обаче не сработва. През 2008 г. бизнесът с таксито започва да запада. Седмичните му разходи се покачват до над 1 000 евро, докато доходите му падат до 600 евро. Така той продава лиценза си за таксиметров шофьор за 4 500 евро, за да отблъсне временно кредиторите си.

И трите му имота в момента струват много по-малко, отколкото той е платил за тях и той не може да намери наематели за нито един от тях, а банките не ги искат обратно. Той дължи на кредитния си съюз около 3 000 евро и има още няколко необезпечени заема от ирландски банки, както и ипотеката си от българска банка.

Притесненията са оказали своето влияние върху него, както физически, така и психически. Той се лекува от депресия, но е спрял да приема лекарствата си преди три седмици. Той също така е посещавал психиатър.

“Постоянно съм под стрес. Не виждам никакво бъдеще, или надежда, или пари. Отказал съм се от всичко, освен от застраховката за колата. Застраховката ми Живот е прекратена и планирам да даря тялото си на Trinity College, за да не плащат близките ми пари за погребението ми.”

Когато мъж на неговата възраст говори за погребение си е притеснително. Запитан за това, той повдига рамене. Твърди, че няма намерение да се самоубива, но просто се чувства в безизходица.

След като години наред е преследван и тормозен от кредитори, той решава да направи промяна в началото на тази година и се свързва с компания, която се занимава с фалити, която се съгласява да се занимае с неговия случай безплатно.

“Ще са нужни години, за да се оправя с тази бъркотия. Но ще се справя,” казва той. “Когато всичко приключи, ще изгоря всички документи и ще започна отново. По-добре да нямаш нищо и да не дължиш нищо.”

Ако можеше да върне времето назад, Аскинс-Бърн твърди, че нямаше да си купи имотите в България и нямаше да използва кредити.