Омански суверенен инвестиционен фонд и други акционери в Корпоративна търговска банка (КТБ) търсят начини за стабилизиране на банката и се надяват, че в рамките на три месеца ще бъде изготвен изпълним план, информира Reuters, позовавайки се на източник от фонда.

Миналата седмица министърът на финансите на Петър Чобанов е разговарял с ръководителя на Държавния резервен фонд на Султаната Оман (SGRF) за възможността фондът да помогне, след като предложеното спасяване на банката от страна на държавата срещна съпротива в парламента.

"От българска страна се съгласиха да работят с акционерите за изготвянето на изпълним план в рамките на три месеца като заместител на опцията за национализация," е заявил източникът на Reuters, пожелал анонимност.

Оманският фонд е потенциален ключов играч в българската банкова криза, защото притежава 30% от КТБ, които купува през 2009 г.

КТБ бе поставена под специалния надзор на Българска народна банка (БНБ) през юни, след като клиенти на банката, притеснени от информациите за съмнителни сделки на основния акционер, изтеглиха над една пета от всичките й депозити.

Назначен впоследствие одит разкри дейности в КТБ "несъвместими със закона и добрите банкови практики", според централната банка.

Най-големият акционер в КТБ, заможният български бизнесмен Цветан Василев, отрича обвиненията срещу него.

Според източника от SGRF разрешаването на проблемите на КТБ не означава непременно, че Оман ще инвестира още пари в банката.

Сред предложенията фигурира и разводняване на дела на Василев със средства от други международни инвеститори.

Друго предложение е за подсилване на управителния съвет на КТБ с независими експерти, според същия източник, който е добавил, че SGRF иска да помогне за стабилизирането на банката заради нейната важна роля за българската икономика.

"Оман счита България за приятел и ние сме уверени, че българското правителство и другите акционери ще работят за постигането на най-доброто от тази деликатна ситуация и за повторното отваряне на КТБ в по-стабилно положение".

Българските власти определиха цената за публичното спасяване на КТБ на около 1.5-2 млрд. лв.

SGRF плати около 129 млн. долара за дела си в КТБ, според изявление от банката по това време. Въпреки че Оман е износител на петрол, фондът не е толкова голям, колкото на по-заможните държави от Персийския залив.

Активите на SGRF възлизат на около 13 млрд. долара, според Sovereign Wealth Fund Institute, който следи индустрията на суверенните инвестиционни фондове.

Ако SGRF не инжектира още средства в КТБ, не е ясно дали други инвеститори биха го направили. На по-ранен етап от кризата с банката руската VTB, която притежава малко под 10% от КТБ, отказа да осигури още средства.

Миналия петък Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБРВ) обяви, че е готова да помогне на България да се справи с проблемите в банковия си сектор, ако София първо излезе с ясен и координиран план.

Кризата с КТБ се разпространи и към друга българска банка - Първа инвестиционна банка, което принуди София да осигури 2.3 млрд. долара предпазна кредитна линия за банките в страната и да потърси услугите на Европейския банков надзор.