Цената на златото през последните три години пада. И повечето икономисти и инвеститори се чувстват в безкрайно несигурна ситуация, както когато им се налага да обясняват защо златото се държи по този начин от кризата насам, така и когато взимат собствени инвестиционни решения.

И една от причините е, че някои централни банки приеха нетрадиционни политики, които произведоха доста неочаквани ефекти. Това пише икономистът Владимир Каролев за Profit.bg.

След колапса на американския ипотечен пазар, причинен предимно от държавно-стимулиран кредитен бум и балон в жилищното строителство, политиците в САЩ и в повечето страни в Европа решават да гасят пожара с огън и дават мандат на централните банки да увеличат паричното предлагане и дори директно да увеличават цени на определени активи с цел изваждане на икономиката от кризата.

Виждайки всичко това печатане на пари, инвеститорите очакват инфлация в потребителската кошница и логично започват да влагат повече пари в злато като оазис на сигурност. Тези предположения лежаха на солидна икономическа теория и опит от много такива действия на централните банки.

Това, което повечето икономисти и инвеститори пропуснаха да забележат и предскажат, беше, че голяма част от паричното предлагане се създава не от централната банка, а от кредитирането на търговските банки.

Разбира се, централната банка влияе на последното по мощен начин, но не е единствен фактор. Един от малкото, които разбраха и обясниха ясно какво става, бе Стив Ханке.

Той посочи, че след като политиците успяха да убедят обществото, че те са невинни, а банкерите виновни за кризата (последните пък се съгласиха да играят тази роля, тъй като в замяна получиха спасителни пакети с държавни пари), върху банките се наложиха повече регулации.

Те, от своя страна, намалиха стимула на банките да кредитират, а от там и да увеличават паричната маса. Крайният ефект – очакваната от много анализатори растяща инфлация в потребителската кошница, не се състоя.

Всичко това започна, лека-полека, да става ясно през 2011 г. Тогава глобалната инфлация достигна своя пик от около 4% (кризата достигна по-бавно до много от азиатските държави) и започна да спада.

Доста инвеститори, които залагаха на устойчиво покачване на инфлацията, вследствие на печатането на пари, започнаха да продават и кешират печалбите, натрупани през последните година-две. Към края на 2011 и през 2012 г. Федералният резерв вече все по-настойчиво говореше и за постепенно спиране на хлабавата си парична политика, което допълнително мотивира изтеглянето от инвестициите в злато.

От друга страна, влияние оказва и търсенето и предлагането на физическо злато. В годините след кризата количеството добито злато чупеше рекорд след рекорд, яздейки вълната от бърз растеж на цените до 2011 г. и реализиращите се дългосрочни капиталови инвестиции през последното десетилетие.

Въпреки това, много от богатите на залежи държави се плъзнаха по популистката привлекателна линия да вдигат концесионни такси и дори да национализират златодобивни компании или мини. Това стресна златодобивните компании, направи ги по-предпазливи, съкратиха планове за инвестиции и намали печалбата им.

Съответно, много институционални инвеститори и физически лица намалиха портфейла си от акции на златодобивни фирми или напълно излязоха от този сегмент – в резултат, златодобивните фирми се превърнаха в една от най-зле представящите се индустрии на капиталовите пазари.

Повишеният политически риск и влошаващото се финансово състояние на компаниите доведе до повишаване на производствените/добивните цени на златото, които, според много анализи, вече достигат 1100 – 1200 долара, а в някои по-сложни (от конструктивна и техническа гледна точка) мини дори надхвърлят 1300 долара за тройунция, ефективно правейки добива нерентабилен.

Логично, всичко това доведе до намаляване на капиталовите инвестиции, а те със сигурност ще намалят потенциалния производствен капацитет в средносрочен план.

Големият въпрос е „сега накъде?“ Федералният резерв изглежда ще продължи да намалява темпа на печатането на пари, а гласовете за затягане на паричната политика се засилват и във Великобритания. Банковите регулации остават все така тежки.

Ето защо, поне що се отнася до тези фактори, инфлация в потребителската кошница няма да видим скоро. От друга страна, критично намалените капиталови инвестиции от 2011 г. насам рано или късно ще доведат до намаляване на добива, като това се очаква да започне през късната 2015 г.

Засега, изгледите са, че първите фактори ще надделеят и цената на златото ще продължи да пада, макар и вероятно по-плавно, в средносрочен план.

Което, от своя страна, ще повдигне още по-големи въпросителни пред златодобивната индустрия като цяло и при критични проблеми там и устойчив спад на добива и евентуално повишавашо се физическо търсене (при по сериозно икономическо възстановяване), можем да видим и отново повишаващи се цени на златото. Ако знаех кога точно ще се случи, щях вече да съм купил опции или фючърсни контракти.