Когато находището Кашаган в Казахстан беше открито през 2000 г., беше обявено, че то е най-голямото петролно находище в света за последните 30 години. Очакванията бяха, че оттам ще се добиват поне 1.2 млн. барела дневно, което е достатъчно да се задоволи консумацията на Испания, например.

Проектът обаче претърпява пълен провал. Разходите по него вече надхвърлят в пъти първоначално предвидения бюджет, пише The Economist.

Добивът на петрол от находището трае само няколко седмици, след като е спрян поради изтичането на отровен газ.

По-рано този месец представител на правителството на Казахстан обяви, че рестарт може да се очаква най-рано през 2016 г.

Информацията идва на фона на обявените планове за разширение на друго находище в Казахстан – Тенгиз, чиито разходи ще се повишат до 40 млрд. долара спрямо предвидените по-рано 23 млрд. долара.

Освен това находището Кашаган се намира в сравнително плитки води, които замръзват през зимата. Полето съдържа и висока концентрация на силно корозивни вещества, които разяждат съоръженията.

Акционери в проекта, освен Казахстан, са също така и едни от най-големите петролни компании в света - Exxon, Shell, Total и ENI.

Анализатори, пожелали анонимност, обаче споделят, че с толкова много акционери на проекта му липсва изявен лидер, а той страда и от правителствената намеса.

Инвеститорите са обезпокоени от липсата на предсказуемост от страна на регулаторните органи в страната, а така също и от правна гледна точка.

Очаква се проблемът с отровния газ да бъде отстранен, но на цена от 5 млрд. долара.

Проблемите обаче не свършват дотук. През 2010 г. правителството обяви, че желае да му бъдат възстановени 1.2 млрд. долара данъчни облекчения от консорцуима, опериращ на друго находище – Карашаганак.

Той беше обвинен и в нарушаване на екологичните норми, като те дойдоха малко след обявените намерения от страна на правителството да увеличи дела си в проекта. Консорциумът все пак се съгласи да се раздели с 10% от собствеността в замяна на разрешение на находището.

Що се отнася до находището в Кашаган, то получи глоба от 737 млн. долара заради изгарянето на отровния газ. Според официални лица, тази стъпка ще помогне при бъдещи преговори националната петролна компания да засили участието си в проекта.

Това обаче не е най-добрият начин да се насърчават чуждестранните инвеститори да инвестират милиарди долара, с които да се изпомпват огромните залежи на Казахстан.