В последните дни отново се говори за силно влошената фискална позиция на страната – една действително притеснителна тема. За съжаление, пак доминират неаргументирани, литературни по характер, твърдения. Това е добър повод за няколко цифрови позовавания, написа днес в профила си във Facebook бившия премиер Пламен Орешарски.

За целия период след голямата монетарна и финансова криза от 1997 година до 2008 година няколкото български правителства се въздържаха от големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг.

Най-отчетливо това пролича за периода, в който имах отговорности да ръководя фискалните политики на страната - 2005-2008 година, когато бюджетът последователно приключваше с излишъци от 3 и над 3% от БВП – рекордни постижения в рамките на целия ЕС.

В края на този период – средата на 2009 година фискалните резерви достигнаха 8 млрд. лева, а публичният дълг слезе на около 12% от БВП – уникален резултат (втори в ЕС) на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години.

Последва обръщане на тенденцията – възприеха се политики на бюджетни дефицити, намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствения дълг.

За периода от средата на 2009 година до първото тримесечие на 2013 година фискалната позиция бе влошена с над 8 млрд. лв. – намалени фискални резерви от 8 на под 4 млрд. лева и увеличен дълг от 10 на над 14 млрд.лева. Сред причините имаше и обективни – лоша икономическа среда вън и вътре в страната, но те не могат да обяснят напълно влошаващата се фискална позиция.

За периода след средата на миналата година до средата на настоящата Правителството, което ръководих, стопира негативните фискални тенденции – единствено възможната задача за такъв кратък период. Това го показват цифрите, а не е словесно заклинание.

Вярно е, че и за този период се наблюдава увеличаване на публичния дълг, но за сметка на подобрените фискални резерви – към средата на тази година същите достигнаха малко под 9 млрд.лева – по-високо ниво дори от 2009 година. Част от техния прираст – за сметка на новоемитиран на външните пазари дълг при най-добрите параметри за цялата ни нова история. Изглежда външните инвеститори са оценили сравнително високо нещо, което някои коментатори вътре в страната характеризират с катастрофическа терминология...!

Парадоксът в случая е, че подобни коментари са по същество самокритика, облечена във формата на обвинения срещу едно управление, на което не бе дадено време дори да направи каквато и да е по-сериозна грешка...