В един малък източен ъгъл на еврозоната няма риск инвеститорите да разпродадат държавните облигации, защото просто няма такива.

Четири години, след като се присъедини към еврозоната, Естония е всичко, което Гърция не е.

През тази година държавният дълг на страната се очаква да бъде едва 9.6% от БВП, според прогнозите на Европейската комисия. Това е най-ниското ниво в еврозоната, равняващо се на една десета от средните 94.4% за региона и много малка част от държавния дълг на Гърция, който възлиза на 170.2% от БВП, пише Bloomberg.

Дори и на фона на рекордно ниските лихви по държавните облигации и плановете на Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне да изкупува държавен дълг, бившата съветска република, която съставлява едва 0.2% от икономиката на еврозоната, не показва почти никакви признаци, че ще взема назаем средства от пазарите скоро, да не говорим да взема пари за гуляи.

Естония избягва емитирането на облигации от 2002 г., макар че, като една от петте най-бедни страни в еврозоната, би могла да използва евтините средства. Вместо това правителството предпочита да получава заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

"Не можем да вземаме средства назаем за покриване на текущи разходи," казва финансовият министър на Естония Марис Лаури. "По този начин нещата се заплитат прекалено много и видяхме как свърши Гърция или как се справи Русия в периода 1997-98 г."

Вижте още: Естония предлага електронно жителство на желаещи от цял свят

Не всички са доволни от тази предпазливост обаче. Когато ЕЦБ обяви своята програма за количествено улеснение през миналия месец, местни предприемачи и учени призоваха естонските политици да продадат дълг, за да инвестират в магистрали и железопътна инфраструктура.

Без успех обаче. Освен че се страхува от безразборно трупане на дълг в гръцки стил, естонското правителство твърди, че трябва да си пази патроните за времето, в което вече няма да отговаря на условията за големи помощи от Европа и ще трябва да набира средства от други места.

Това ще се случи, когато БВП на глава от населението надхвърли 75% от средното за еврозоната. В момента той е 73%.

"Естония е странникът в еврозоната," казва Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел. "Нито една друга страна не показва толкова силни инстинкти за това как по-големите макроикономически проблеми се коренят в реалната икономика."