Катя е инженер, а съпругът й Мирчо – нощен охранител. Двамата имат препитание, но трудно се справят със семейните финанси, защото, подобно на много други българи, са притеснени от икономическата стагнация в най-бедната страна от ЕС

Според съпрузите Колчеви и синът им, който е студент по музика, всеки непредвиден разход представлява катастрофа, която може да ги доведе до крайна бедност. Техните постоянни лишения и страхът им за утрешния ден са грижа за близо половината от 7,2 милиона българи, гласят изследвания на Европейският съюз.

"Нашите общи месечни доходи са 950 лева /485 евро/. След като платим различните сметки, за храна ни остават 200-220 лева", обяснява 49-годишната г-жа Колчева, с която АФП разговаря в дома на семейството в Бухово. В събота Катя се грижи за чуждо дете, а Мирчо, който е художник по образование, дава уроци по рисуване след нощната си смяна. През изтеклата зима на семейството се наложило да отложат погасяването на потребителския си кредит, за да могат да си купят дърва за огрев. Случва се те да допрат до стотинките, които синът им припечелва като уличен музикант.

Семейството не е ходило на почивка от 12 години. Катя си е купила последните боти през 2007 г. Но най-трудното не са лишенията, а чувството за безнадеждност, че това може да се промени. От гледна точка на статистиката 10% от българите са "много бедни". Колчеви спадат към други 20% от населението, смятани за "относително бедни". За семейството им най-тежкият удар е бил през 2008 г. , когато работодателят на Катя в най-голямото металургично предприятие на Балканите фалира и оставя неплатени няколко изостанали месечни заплати.

Катя, която е инженер-химик, работи в столична лаборатория, където получава двойно по-ниска заплата от предишната. Категорията на "много бедните" включва трайно безработните, самотните пенсионери и многочленните семейства, най-вече сред ромите, които представляват 10% от населението. 8% от "сравнително бедните" получават минималната месечна заплата, която е 184 лева.

Защо България се оправя по-трудно в сравнение със съседните страни от бившия социалистически лагер, които горе-долу се доближават до стандарта в Западна Европа? Експертът Петър Ганев обяснява това със структурни причини: икономическата активност и равнището на заетостта са крайно ниски и това се утежнява от остаряването на населението. Още по времето на социалистическия блок България беше една от най-бедните страни. Но докато след 1989 г. другите страни предприеха реформи, ние загубихме 7 години посткомунистически преход, чийто резултат беше хиперинфлация и фалит на редица банки, припомня той.

Затягането на коланите, наложено от МВФ през 1996 г., даде известни плодове. Последва едно десетилетие на растеж, който обаче не беше последван от реформи нито на пазара на работната ръка, нито в пенсионната система, нито в социалното осигуряване, припомня Петър Ганев. Кризата от 2008 г. върна страната на стартовото положение. България загуби половин милион работни места и още не се е съвзела, макар да се гордее с един от най-ниските външни дългове в ЕС, за разлика от гръцката си съседка.

"25 години след комунизма хората загубиха надежда, че нещата ще се подобрят и че ще можем да излезем от тази ситуация на постоянни лишения и трудности", обяснява Катя Колчева. Да си броиш всяка стотинка и да спестяваш отвсякъде – това е нашият български пейзаж, заключава нейният съпруг.

Източник: БГНЕС