Когато си представяме църкви, в ума ни вероятно изплуват образи на кръст, мраморни олтари и древни артефакти. Но не всички представи за вярата изглеждат по този начин. Съществуват различни и открояващи се от общоприетите норми религиозни храмове. Погледнете следните примери в подкрепа на това твърдение.

Параклисът на Светия кръст, Седона, САЩ

Романският католически диоцез на Феникса притежава параклис в хълмовете на Седона, Аризона. Дело е на местния собственик на ранчо Франк Лойд Райт и архитекта Маргарит Брунсуиг Стауде.

Конструкцията е създадена през 1956 година и прави впечатление, тъй като се слива със заобикалящата я среда.

Солената катедрала, Колумбия

Край Богота ще се натъкнете на този подземен храм, намиращ се във вътрешността на солните мини Ципакуира. Представлява конструкция, чийто строеж започва през 1990 година, след затварянето на Старата катедрала през 1953 година заради лошото й състояние.

Катедралата притежава няколко нови павилиона и голям купол. Официално не е призната като катедрала и работи като музей заради няколко творби от сол, които съхранява. Определят я като едно от седемте чудеса на Колумбия.

Вижте още: 10-те най-красиви катедрали в Европа

Църквата Холгримър или Холгримскъркя

Архитектът Гудьон Самуелсон е отговорен за построяването на тази църква в Рейкявик. Тя се слави като най-високата сграда в Исландия. Висока е 74.5 метра.

Любопитен факт е, че не носи името на светия или девица, а е наречена в чест на исландския поет Холгримър Петърсон. Църквата има интересен външен вид. За построяването й са необходими 40 години. Осветена е през 1986 година.

Катедралата на Хусто

Зад построяването на тази сграда има много история. След прогонването си от манастира Санта Мария де Уерта, защото страда от туберкулоза, Хусто Галего Мартинез е излекуван и започва да строи катедрала в името на Господ и Дева Мария.

Прави го съвсем сам и без ничия помощ. Преди повече от половин столетие Хусто посвещава голяма част от времето си и финансовите си възможности, за да построи това произведение на силната вяра.

Въпреки че сградата е популярна като „катедрала“, истината е, че тя не е припозната като такава.

Параклис на въздушните сили на САЩ, Академия на кадетите, Колодаро Спринг

На пръв поглед напомня на град на изкуствата или Валенсия – град на науката, но истината е, че този американски военен параклис е много по-стар. Както можете да си представите, първоначално не е добре приет, когато отваря врати през 1963 година.

Но с времето утвърждава ролята и мястото си сред хората в района. Тук могат да бъдат видени едни от най-популярните творби на Уолтър Неш.

Пространството е разделено на две нива и е вдъхновено от религиозни сгради в Париж.