Много ще се изпише за вероятните вредни ефекти от свикания изненадващо от министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас референдум за условията по отпускането на нови спасителни средства, се казва в анализ на бившия вицепремиер на България Симеон Дянков за Института по международна икономика „Питърсън” относно очакваното влияние на ситуацията с Гърция върху съседните държави.

Бившият министър-председател Георгиос Папандреу опита подобен ход през ноември 2011 г., което доведе до оставката на правителството няколко дни след това. За късмет, реалната стъпка по провеждането на референдум за пакета спасителни средства тогава не бе предприета.

Този път правителството на Сириза изглежда решено да проведе референдума. Ако това се случи, как това ще засегне съседите на Гърция?

Малцина са анализаторите, които вече задават този въпрос, тъй като вниманието е насочено към Гърция. Като бивш финансов министър на България, ефектът върху съседните държави е нещото, което ме интересува повече, пише Дянков.

Първият ефект е ясен от предишни банкови кризи в еврозоната – оставени без спешна кредитна подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ), гръцките банки ще фалират бързо.

Централната банка на Гърция вероятно ще насочи гръцките банки в посока концентриране на всичките им усилия върху местния пазар и разпродажба на чуждите им активи, колкото се може по-бързо. Това се случи в Ирландия през 2010 г. и разпродажбата на банкови активи в чужбина се случи в рамките на малко повече от година.

Гръцките търговски банки имат значително присъствие под формата на подразделения или клонове в България (три подразделения и един клон), Сърбия (четири подразделения), Албания (три подразделения), Кипър (пет подразделения и един клон), Румъния (четири подразделения) и Македония (две подразделения).

В България, например, делът им от банковите активи и търговското кредитиране е близо една четвърт. Техният дял е също толкова голям във всички балкански държави, без Румъния. Следователно излизането на банките с гръцка собственост от пазара ще има значителни последствия.

Основната последица е, че пазарът на търговското кредитиране ще се свие още повече. В последните 10 - 15 години гръцките банки са сред най-активните в търсенето на търговски клиенти в балканските страни. Тяхното оттегляне от търговското кредитиране ще се усети, особено на фона на факта, че потенциалните купувачи, със същото ниво на интерес към региона, са малцина.

Преди няколко години заинтересованите купувачи щяха да са банки от Австрия, Русия и Турция. Сега австрийските банки сами ограничават дейността си в Източна Европа. На руските търговски банки пък има наложени санкции от страна на ЕС, а турските банки имат проблеми на местния пазар, където икономическият цикъл тръгна надолу. Накратко, никой от тях не е сред евентуалните инвеститори.

Този недостиг на инвеститорски интерес означава, че като цяло достъпът до капитали в региона ще намалее значително и не само временно. Може да се смята, че местните инвеститори може да изкупят активите при спешните им разпродажби.

В дългосрочен план наличието на по-голяма местна собственост в банковия сектор може дори да е изгодно. Пред компаниите в региона обаче предстоят няколко трудни години, прогнозира в анализа си Симеон Дянков.