"Гърците са мързеливи хора, които работят малко и лежат на европейска издръжка. В крайна сметка, те работят по 10 месеца, а им се плаща за 14. Пенсионират се рано, крият доходи, не плащат данъци и пият узо по цял ден в кръчмите на издръжка на германците.

Сега отказват да си платят сметката. Това, общо взето, е схващането, което се налага в повечето медии и от повечето финансисти по света", пише изданието Market Watch.

Вижте още: Шефът на общините в Гърция поиска оставката на Ципрас

Ето десет неща, които могат да ви накарат да се замислите и да промените в известна степен представата си за гърците и исканията на гръцкото правителство:

1. Гърците вече бяха затегнали колана

От споразумението с кредиторите преди пет години гърците вече изпълниха голяма част от поетите ангажименти, като дори преизпълниха част от тях.

Гръцкото правителство ограничи разходите си, повиши данъците и премина от бюджетен дефицит от 24 милиарда евро (преди лихви по кредитите) до излишък в размер на 3 милиарда евро.

На практика Гърция намали нивата си на задлъжнялост повече от исканията в спасителната програма. Неслучайно МВФ нееднократно хвалеше и сочеше като пример Гърция по отношение на фискалната дисциплина (преди идването на власт от страна на СИРИЗА).

2. Проблемът е, че решението на кредиторите не действа

Спасителната програма за Гърция на практика не проработи и не достигна до желаните резултати, но кредиторите не си признават провала. МВФ прогнозира, че мерките по съкращения на разходите ще доведат до „V”-образен ръст на икономиката с начало 2011 година. Това не се случи.

МВФ прогнозира през 2014 година гръцката икономика да се повиши с 3% на годишна база, а „безработицата да достигне пик при 15% през 2012 година“. Нищо от това не се случи.

И докато гръцкото правителство намаляваше правителствените разходи, то икономиката на страната се свиваше повече.

3. Цитираните по медиите експерти са предимно финансисти

Хората, явяващи се по телевизиите да обясняват каква трагедия ще настъпи, ако Гърция излезе от еврозоната, са предимно теоретици и финансисти. Техният фокус е върху финансовите пазари, акциите, облигациите, финансовата система.

Те пропускат важни факти, свързани с основния двигател на икономиката, като създаването на нови работни места и дохода на населението. Финансите, макар и важни, не са всичко.

4. Катастрофата в Гърция вече е реалност

Хората, които предупреждават за настъпване на катастрофа в Гърция, явно не са наясно, че такава вече е факт. Икономиката на страната се е свила с 25% през последните осем години, а вносът се е понижил с 40%.

Официалното ниво на безработица е 25%. Най-лошото за гърците вече, така или иначе, се случва.

5. Страната не може да генерира нова стойност, като ограничава разходите

Основно разговорите между гръцкото правителство и кредиторите се въртяха в посока на това колко могат да се повишат данъците или да се ограничат разходите.

Това обаче реално няма да подобри състоянието на икономиката и да създаде нова стойност, а просто ще прехвърли парите от единия джоб в другия (чрез преразпределение от по-високи данъци и намалени разходи). Не се наблегна върху това как да се генерира ръст в страната.

6. Гевро или драхма, това може да стане бързо и лесно

Историята познава много случаи на въвеждане на валути. Как ще се казва новата валута не е от особено значение. На практика тя ще даде глътка въздух на икономиката и ще е добра база за растеж след значителната й обезценка спрямо еврото.

Това ще стимулира износа и може да инициира реален растеж в страната след първоначалния шок. Това се е случвало в бившите съветски републики след падането на социалистическия режим.

Във всички подобни случаи МВФ е оказвало съдействие на изпадналите в шок страни. Ако сега фондът откаже помощ, то това би било сериозна дискриминация спрямо гърците.

7. Гърците може да са по-добре без еврото

Британците и поляците си живеят много добре, въпреки че еврото не е официална валута. Също и скандинавците и исландците.

На практика от МВФ вече признаха, че Гърция можеше да не достигне до депресия и настоящото си положение, ако драхмата съществуваше и страната компенсираше негативните ефекти с обезценка на националната си валута.

8. Гърците не са предизвикали кризата сами

До голяма степен вината може да се хвърля върху еврото и автоматичното му въвеждане във всички страни, включително и в бедни страни като Гърция, за които то бе неудобно.

Еврото съдейства за надуване на големия кредитен балон в страната през последното десетилетие.

9. Всички трябва да спрат да се паникьосват

Гръцката криза не бива да се приема като изключителна драма в останалите части на света, предвид на не особено голямата по размер гръцка икономика. Пазарите вече са „отписали“ гръцките финансови активи.

Гръцката криза ще продължи да въздейства на световните пазари от тук нататък, само ако международните институции позволят това да се случи.

10. Предложенията от кредиторите нямат да решат проблемите на страната

Дали Гърция трябва да реформира пенсионната си система, да опрости данъчната си система, да премахне ранното пенсиониране и да приватизира летищата си? Разбира се, само че тези мерки са без значение за текущото състояние на страната и излизане от рецесията.

Трябва да се търсят решения за това как да се създават нови работни места и да се стимулира ръстът на гръцката икономика.

На всички трябва да е ясно, че дълговият балон в страната няма как да продължи да се надува до безкрай, без икономиката да започне да работи на нови обороти.