Моделът маратонки Vomero 18 на Nike се отличава с дебела подметка, цена от $150 и етикет на езика с надпис „Произведено във Виетнам“.

Именно този надпис е сериозен проблем за новата стратегия на главния изпълнителен директор на Nike, Елиът Хил, който тази година пусна модела Vomero 18 в опит да върне потребителите-бегачи, преминали към други марки. Виетнам се превърна в световен център за производство на спортни обувки - и сега попада под ударите на новите, тежки американски мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Тръмп заяви, че целта му е връщане на производството в САЩ. Анализаторите обаче смятат, че по-вероятният резултат ще е скок на цените на спортните обувки, тъй като в САЩ липсват заводи със специализирано оборудване и работна сила с нужните умения, пише Financial Times.

Nike започва производство във Виетнам още през 1995 г. чрез пет подизпълнителски фабрики, превръщайки се в един от първите чуждестранни инвеститори в страната и допринасяйки за износа и икономическия ѝ растеж. През следващите години компанията бързо разширява мрежата си от доставчици и създава хиляди работни места, привлечена от ниската цена на труда.

Днес Nike има 130 доставчици във Виетнам, които произвеждат обувки, облекло и екипировка, като страната осигурява половината от производството на обувки на компанията.

Германският конкурент Adidas получава 39% от обувките си от Югоизточна Азия.

Новото 46-процентно мито на Тръмп ще се добави към вече съществуващите 20% такси върху вноса на спортни обувки с текстилна горна част, според Американската асоциация за облекло и обувки.

Производителите биха могли да открият нови фабрики в други държави, но преместването на вериги за доставка на обувки обикновено отнема около две години, според Крис Роджърс, ръководител на изследванията на веригите за доставки в S&P Global Market Intelligence. Обикновено компаниите планират такива промени в рамките на петгодишен цикъл, казва той пред FT.

Адам Кокрейн, анализатор в Deutsche Bank, посочва Мексико, Бразилия, Турция и Египет като възможни алтернативи на Виетнам. Въпреки това, поради продължителността на договорите с доставчиците, ще са нужни 18 до 24 месеца, за да се реализират реални промени.

Освен това Тръмп наложи т.нар. реципрочни мита с минимален размер от 10% върху почти всички търговски партньори. За основни производствени центрове като Китай и Индонезия ставките са над три пъти по-високи.

„Да намериш по-евтин пазар, без да напуснеш планетата, ще е трудно“, казва Дейвид Маркот, старши вицепрезидент в звеното за търговия на дребно в консултантската компания Kantar.

В тримесечния си отчет, публикуван наскоро, Nike заяви: „Навигираме в условията на външни фактори, които създават несигурност и нестабилност в оперативната среда, включително, но не само, геополитическа динамика, нови мита, данъчни регулации и колебания на валутния курс.“

Миналата година компанията назначи Елиът Хил за изпълнителен директор, след като Nike регистрира спад на продажбите, докато по-малки брандове като On и Hoka завземаха пазарен дял.

Цената на акциите на Nike достигна най-ниското си ниво от почти осем години, след като инвеститорите се изплашиха от допълнителните разходи, свързани с митата на Тръмп.

За производител на обувки „има три основни начина за ограничаване на разходите“, казва анализаторът на William Blair Дилън Кардън. „Можеш да притиснеш доставчиците да намалят цените. Можеш да увеличиш цената за потребителите. Или можеш просто да преглътнеш разходите“, казва той.

Кокрейн от Deutsche Bank изчислява, че Adidas и Puma - друга германска марка с мащабно производство във Виетнам - ще трябва да повишат цените в САЩ с около 20%, за да запазят печалбите си, макар че тези увеличения вероятно ще се разпределят във времето, за да не загубят пазарен дял. Според него двете компании са в по-добра позиция от Nike, тъй като продават по-малко в САЩ.

Феликс Денъл, анализатор в банката Metzler, коментира, че Adidas е „добре позиционирана“ за увеличение на цените поради силното си пазарно присъствие в категориите лайфстайл и спорт.

Puma, от друга страна, ще срещне „значително по-големи трудности“ при прехвърлянето на по-високите разходи към потребителите, тъй като опитите ѝ да се позиционира като премиум бранд засега не дават резултат - една от причините за смяната на главния изпълнителен директор Арне Фройндт миналия четвъртък.

Като цяло производителите на спортни стоки ще „преразгледат продуктовото си портфолио в САЩ, като ще премахнат по-малко рентабилните продукти“, казва Денъл от Metzler.

Nike и Adidas са отказали коментар на публикацията на FT, докато от Puma казват, че имат „стратегия за производство в множество страни и дългосрочни партньори, които могат да произвеждат в няколко различни държави“.

Виетнам привлече нова вълна от производствени инвестиции по време на първия мандат на Тръмп, когато той стартира търговска война с Китай и компаниите започнаха да преместват производството си.

Миграцията към Виетнам доведе до търговски излишък спрямо САЩ в размер на $123,5 млрд. миналата година - третият по големина след Китай и Мексико. Белият дом използва тези баланси, за да изчисли „реципрочните“ митнически ставки за всяка страна.

Анализаторът на Deutsche Bank Адам Кокрейн смята, че на производителите на спортни обувки може да им се наложи да „намалят обемите на поръчките и да пренасочат повече продукти към Европа, Близкия изток и Китай“, което може да доведе до засилена конкуренция в тези региони.

Анализаторът на William Blair Дилън Кардън предвижда пазарът в САЩ, където 99% от обувките са внос, да се превърне в нещо като съветския модел, когато руснаци са плащали солидни пари на чужденци за дънки Levi’s.

„Сякаш сме зад Желязната завеса“, казва той.