Полагаме усилия да продължим добрия диалог с Турция и съседните държави, работи се за реализиране на договореностите, очакваме ратифициране на подписаното тристранно споразумение от Турция и Гърция. Това заяви вицепремиерът Румяна Бъчварова, която заедно с Меглена Кунева, Ивайло Калфин и Даниел Митов обяви позицията на правителството по темата за бежанската криза.

Бъчварова добави, че са внесли в НС предложение за повишаване наказателните мерки срещу каналджийството и трафика на хора.

Ще настояваме за синхронизиране на националните законодателства в ЕС и за създаване на обща европейска прокуратура. Създава се специализирано звено между МВР и прокуратурата, което ще разследва приоритетно организаторите на мрежите за трафик на хора.

България приветства усилията и мерките за справяне с бежанските потоци. ЕС трябва да намери решение, което да доведе до спиране на конфликтите, които застрашават живота на тези граждани. Решението на проблема трябва да се търси най-близо до мястото, където той е възникнал, подчерта Бъчварова.

Тя уточни, че България ще настоява за унифицирани молби за международна закрила и въвеждане на единен статут на бежанец за целия ЕС. Трябва да признаем, че опитите да се намери добре работещо европейско решение за бежанците не дава задоволителен резултат, отбеляза вицепремиерът и допълни, че трябва да се потърсят нови и ефективни решения.

Позицията на България е, че е необходима ясна и категорична обща европейска политика, която да отразява общата ни солидарност. Предложението за разпределение на бежанците във всички държави-членки отразява принципа на солидарност. Все още има обстоятелства, които трябва да намерят отражение в начина на разпределение. Той трябва да бъде максимално справедлив.

България вече заяви, че ще приеме 500 новопристигнали бежанци. Трябва да се определят условията на заселване на бежанците за тяхното дългосрочно пребиваване, а когато се създаде благоприятна обстановка, трябва да се осигури тяхното връщане, подчерта още Бъчварова.

Тя заяви и че трябва да има общо налагане на европейските ценности, поемане на задължения от държавите-членки и увеличаване на усилията. България е готова да даде своя принос за това, отбеляза още вицепремиерът.

„Считаме, че Шенген, с участието и опита, които двете страни са готови да дадат, само би спечелил в диалога. Тоест България и Румъния заявяват техническа си готовност, заявяват необходимостта от укрепване на Шенген. В момента се чуват много думи за ренационализация на границите, ние не споделяме подобен подход и в това отношение имаме разбиране на ЕК и другите общностни институции”, каза вицепремиерът Меглена Кунева, която днес е разговаряла с румънския си колега по отношение на Шенген.

Според вицепремиера Ивайло Калфин, европейската солидарност не би могла да бъде ограничена само до квотите. „Тогава, когато става въпрос за настаняване на бежанците, трябва да се отчитат социалните и икономическите условия в съответните страни”, каза той.

Приемът на бежанци би трябвало да бъде обща европейска политика, включително свързана с правото им за движение в рамките на ЕС. Калфин подчерта, че бежанците, които идват в Европа, би трябвало да отговарят на доста по-стриктни критерии.

„Тези, които са прокудени от война, от тероризъм – действително Европа и ценностите ни и международното право ни задължават ние да ги приемем. В същото време икономически имигранти, хора, които просто искат да се преместят в по-богати страни, няма как в тази ситуация, има свръх напрежение в цяла Европа – те да бъдат приемани с приоритет. Така че ние държим и на приоритизиране на тези, които биха могли да получават в този момент на много силен натиск статут на бежанци в Европа”, каза той.

Трябва да си даваме сметка, че каквото и да правим, ние лекуваме ефектите и последствията. Трябва да се обърне много по-сериозно внимание за ускорено решаване на конфликта на териториите, които създават условия за засилени бежански потоци, подчерта външният министър Даниел Митов и добави, че този разговор е започнал.

„Държавите в региона на Близкия изток трябва да приемат много по-голяма отговорност и започват дипломатически усилия в тази насока”, заяви министърът. Той също отбеляза, че трябва да правим разграничение между бежанци и икономически имигранти.

Митов посочи проблемът с трафика на хора, който се е превърнал в доходен жесток бизнес и макар да не е нов, в момента са се създали условия, за да може да бъде още по-солиден и проблемът е, че са мрежи от хора, които буквално набират кандидати за преселение в рамките на ЕС.

„Статутът на бежанец не осигурява пребиваване завинаги на територията на ЕС и когато се решат конфликтите, тези хора трябва постепенно да се завърнат в държавите, от които са дошли. Това трябва да стане ясно, за да се обезкуражават потоците. „Също така настояваме да се организират колкото се може по-бързо бежански центрове в трети държави”, подчерта Митов.