3330 са на първо четене чудните кътчета на страната - църкви и манастири, паметници на културата, водопади, пясъчни скали и други природни феномени, аквапаркове, закътани плажове или просто екопътеки за разходки или планинско колоездене.

Събраха ги, макар и бавно, около 251 общини в България, пише вестник "24 часа". Подканяше ги Министерството на туризма, което си постави като приоритет да изготви онлайн регистър за туристическите атракции. Някои от тях са много известни, други се знаят само от местните хора, има и такива, които и кореняците не познават, защото до тях няма път.

Около 10 години трябват на човек от днес, за да обиколи българските туристически атракции. Поне първите, включени в дълго чакания онлайн регистър. Хубавото е, че от дни регистърът вече е факт, макар че и при първия поглед в него си личи, че трябва да се допълва много и да се усъвършенства.

Какво все пак имаме и как да го ползваме?

На този адрес и през сайта на Министерството на туризма се влиза в регистъра. В него по азбучен ред на населените места са изброени интересните места около тях. Идеята е, ако пътувате край Смолян, например, да очертаете плана си за един вълнуващ ден. Или за няколко.

В регистъра са описани видът на обекта, собствеността му - дали е държавна, общинска или частна. От всичките 3330 забележителности 1787 са с публична собственост - държавна или общинска. Има обаче цели 939 атракции с неясна собственост - тя или не е установена, или не е посочена от общината.

По-нататък в регистъра се описва дали входът е безплатен или за него има такса, каква е достъпността за посещение, с какъв транспорт може да се стигне дотам. Оказва се, че 16% от кътчетата в регистъра са труднодостъпни, а до 26% от тях самите общини посочват, че направо липсва изградена туристическа инфраструктура. Може да се търси и по името на обекта, и по населеното място. За част от атракциите са дадени и GPS координати.

В отделна графа е създадена връзка и за подходящи места за настаняване - мотели, хижи, хотели, частни квартири. За някои от тях има телефони за връзка, за повечето - не. Няма снимки или подробно описание за местата за нощувка.

Министерството на туризма прави уговорката, че регистърът е правен да се ползва от държавните и местни институции. Хората, които са събирали данните от общините, обаче са се опитали да го направят полезен и за туристическия бранш и за туристите.

Така с един клик ще може да се види къде се намира обектът и допълнителна информация за него. В момента обаче пилотно регистърът свързва само 4 общини - София, Пловдив, Велико Търново и Кърджали, и 100-те национални туристически обекта с Google, TripAdvisor и Wikipedia, съобщи при представянето на регистъра министърът на туризма Николина Ангелкова. За всички останали атракции това предстои да се допълва.

Допълването явно ще е яко

Регистърът е отворен - общините ще имат право да подават информация към Министерство на туризма, предстои по-късно да им се даде достъп сами да качват информация в регистъра.

Актуалността зависи от бъдещата активност на общините. Оказва се, че от общо 265 общини в страната досега данни не са подали 14 кмета. Други 15 общини са заявили, че нямат на своя територия туристически атракции. Най-много ценни за туриста места са посочили изненадващо от община Иваново - цели 250 броя.

Следват Столична община със 140 атракции, Каспичан - с 96 обекта, Пловдив с 67, Варна с 66 бройки, Хасково с 48 бройки, Трявна с 46, Русе с 44 обекта. Но с тях са и община Невестино с цели 62 интересни обекта, Венец с 52 бройки.

Какво например описва отличникът по обекти в регистъра община Иваново? Всяка скална килия, пещера, стара църква, старо гробище, всеки паметник на територията са с координати и как да се стигне до тях.

Във Велико Търново, освен прочутите “Царевец”, Самоводската чаршия, музеите, регистърът предлага на туристите култовото заведение хан “Хаджи Николи”, запазено от времето на първия му собственик.

Сред атракциите на Велико Търново са обаче и изкуствени стени за спортно катерене, планинско колоездене и др. Регистърът показва, че в Летница например може да си устроите цял пещерен ден, като посетите 4 пещери в района- Гарваница, Стълбица, Урушка маара и Футьовата пещера.

В Силистра общината е предложила на туристите Римската гробница, Меджидие табия, Природния музей и разбира се резервата “Сребърна”.

София започва подредбата си в регистъра с музеите - за земята и хората, природонаучния, рекламира се Музеят на социалистическото изкуство, всички паркове, езерото “Ариана”, Орлов мост, монументалните паметници като Братската могила, но и тези на Радой Ралин и на Георги Марков.

Разбира се, в атракциите са включени и къщите музеи на Иван Вазов, Христо Смирненски, Яворов и др. В Лъки пък освен манастирския комплекс “Кръстова гора” може да се мине по екопътека “Свети Дух”, да се види скалният мост, водопадът “Сиводолското падало” и след 13 км преход да се стигне до връх Енихан.

От държавата обаче зависи следващата стъпка - управлението на туристическите атракции. Заедно с общините ще трябва да се разберат кой обект може да носи приходи за себе си, а и за общината. Какви да са входните такси, как да се направят публично-частни партньорства с фирми, които да изградят туристическа инфрасткуртура наоколо. Затова има и европроекти. (виж карето за новата оперативна програма "Региони в растеж").

И общини, и държава още се учат, има и залитания

Освен доста голямото забавяне - срокът за събиране на списъка с атракциите бе удължаван на няколко пъти, някои общини започнали да предлагат за туристически атракции известни хотели на тяхна територия, доверяват специалисти. Наложили се допълнителни указания към кметовете и служителите им какво точно по закон е туристическа атракция.

„Трябва да бъдат положени още усилия, за да могат и общините да припознаят туристическите атракции като ресурс за развитие на туризма и да са по-активни за тяхното представяне и управление”, каза дипломатично министърът на туризма Николина Ангелкова.

И допълни, че така ще бъдат насърчени общините да участват по различни оперативни програми с проекти за привличане на евросредства за развитие на туристическата инфраструктура и социализиране на атракциите. Само по Приоритетна ос 6 на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” , общините могат да се възползват от около 100 млн. евро за туристически обекти на културното и природно наследство.

Новата онлайн платформа се базира на облачна технология, която се ползва вече от няколко министерства и 230 общини. Базата данни е включена в Националния туристически регистър и предстои нейното надграждане след тази първа стъпка. Ще бъде проведено и обучение за представители на общините как да работят с него и да допълват сами информацията.

Регистърът сега е много малкото братче на действителния, смятат обаче експерти в туризма. Според Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, регистрираните културни паметници в България наброяват 43 276, още 9700 са природните паркове и забележителности.

Стойността на проекта за изграждане на Регистъра на туристическите атракции е 5 хил. лв., a фирмата изпълнител е „ОРАК инженеринг”. Предвижда се регистърът да има и версии на чужди езици, като приоритетно ще се разработи английската.

По около 1000 души на час отварят регистъра от създаването му, до петък следобед посещенията приближаваха 100 000, казаха от Министерство на туризма.