Едно от нещата които в най-голяма степен ни пречат да се присъединим към „клуба на милионерите“ се крие в самите нас.

Вижте още: Богатите учат децата си на това...

Средният индивид има склонността да си поставя малки цели и да спира в най-неподходиящия момент по пътя към целта. До този извод е стигнал Стив Сийболд, изследвал над 1 200 души от най-богатите хора по света и автор на книгата „Как мислят богатите?“

Богатите и обикновените хора имат различен подход по пътя към постигането на техните цели и бъдеще.

Богатите обикновено си поставят високи цели, за разлика от средностатистическите хора.

„Обикновено психолозите съветват хората да си поставят ниски цели в живота, за да са сигурни, че няма да се разочароват“, пише Сийболд. „Никой обаче няма да забогатее и да успее, без да има големи очаквания и планове“, допълва още той.

Богатите също така очакват да правят пари, те не се опасяват да мислят на едро. Средностатистическите хора, от друга страна, очакват да преживяват и да успяват да „връзват двата края“. Те реално не оценяват истинския си потенциал и възможности.

„Масите живеят с нагласата и убеждението, че богатството, просперитетът и успехът са присъщи само за малка група от обществото, с изключителен талант и специфични умения или просто имали късмет“ пише авторът. „Средната класа не успява, защото очаква да не успее“, допълва още Сийболд.

Този начин на мислене е „самореализиращо се пророчество“. Когато обикновените хора достигнат до по-голям успех или неочакван резултат, те са убедени, че е въпрос на време късметът им да спре да работи. Така и става с времето...

„Богатите и успешните, от друга страна, смятат, че успехът е естествен процес, който ги следва винаги и във всичко, с което се захванат“, смята още Сийболд.