България е на второ място по находища на минерални води в света след Исландия, твърдят експерти. Но за съжаление, по-голямата част от този ресурс се пилее, съобщи наскоро екоминистър Ивелина Василева. В страната се губят около 2/3 от минералните води.

Сред виновниците за разхищението са 12 от общините, които са проявили желание да ползват изворите си, но не са заделили нужния ресурс за целта. Ако до края на годината не започнат да стопанисват отдадените им находища на минерална вода, ще загубят правото да ги ползват.

От ековедомството обясниха, че е твърде рано да се посочат кои точно находища на минерална вода и от кои общини ще преминат отново за стопанисване и управление към басейновите дирекции. Правото на общините да ползват находищата се погасява при неупражняването му за срок от 5 години.

Първите предоставени находища са от началото на 2011 г., т.е. в началото на 2016 г. ще бъде ясно кои находища от кои общини ще преминат отново към басейновите дирекции, съобщиха от ековедомството.

„Тревожно е, че се пропиляват възможностите, които предоставя това богатство. Като говорим за минерални води - не само бутилиращата вода индустрия, но и редица други сектори от икономиката имат интерес от по-рационалното и устойчиво използване”, каза изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България Жана Величкова. Причина за това прахосничество на вода е и фактът, че част от сондажите са стари и амортизирани съоръжения на половин век.

Според изпълнителния директор на Българската асоциация по подземни води Величко Величков именно старите съоръжения са причина за близо 90% от загубите.

Сред общините, които най-добре се справят с управлението на предоставеното им богатство, са Банско, Велинград, Хисаря, Кюстендил, Разлог, Гърмен, Бургас, Костенец, Сапарева баня, Минерални бани и Сандански, твърдят от екоминистерството.

Сред проблемите, пред които са изправени концесионерите на минерални извори, са правният вакуум, създаваната несигурност за инвестициите и предпоставките за нелоялна конкуренция. „Положението е още по-тежко при изворните води. Те са води с естествена чистота и питейни качества, към които Европа поставя изисквания, равни с тези към минералните”, обясниха от бутилиращия бранш. В Закона за водите и при политиката по управлението на изворните води те се третират просто като подземни води.

„Нужна е законова гаранция, че принципът „едно находище - един бутилировач - една марка” е тотално и необратимо приложим в страната и за двете категории натурални води - минерални и изворни”, допълни Жана Величкова.

Бутилираме 680 млн. литра годишно

680 млн. литра вода е била бутилирана у нас през 2014 г., показват предварителните анализи на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. В това число влизат минералните, изворните, трапезните, газираните води и водата в галони. Бутилираната вода се реализира основно на българския пазар или в съседните страни.

Средните количества бутилирана вода, които пие българинът, сериозно изостават спрямо изпитото от останалите европейци. „Българите пият двойно по-малко бутилирана вода от други европейски страни. Във Франция, Италия и Германия човек изпива средно по 140 литра на година, посочи изпълнителният директор на „Девин” Томас Кренбауер.

Родните търговци предпочитат да не изнасят минерална вода към по-далечни дестинации заради високите разходи за логистика. Освен това и вкусовите предпочитания на потребителите оказват влияние.

„Дори в световен мащаб основният дял на износа се формира от води от най-утвърдените и придобили световна популярност марки, а те не са много”, обясни изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България Жана Величкова.

Износът на българска вода има относително малък дял от общото количество бутилирана вода, като варира от 0.5 до 1.5% през изминалите години. Подобни са данните и за вноса, дори той е по-малък от износа по обем”, допълни Величкова.

Действащите за миналата година концесионни договори, сключени от Министерството на околната среда и водите за добив на минерални води с цел бутилиране, са 15. Националният концесионен регистър показва, че у нас има регистрирани още 9 обекта за бутилиране на натурални минерални води.

Исландия първа по водни ресурси

Лечебният ефект на минералната вода е известен още от дълбока древност. Старият континент може да се похвали с богатство от минерални извори с разнообразен химически състав и температура.

Исландската Синя лагуна е сред първите СПА селища в света. Курортът дължи името си на уникалния светлосин цвят на водата. Самата вода е смесица от морска и сладка вода в съотношение 3 към 1. Дъното и стените на лагуната са от застинала лава. Природният басейн съдържат около 6 млн. литра геотермална солена вода, която се подновява естествено на всеки 40 часа.

Будапеща помещава най-голямата лечебна баня в Европа - „Сечени”. Сградата е разширявана многократно през годините и в момента разполага с 18 отворени за посетители вътрешни и външни басейна с топла минерална вода, два големи басейна за развлечение, сауни, парни бани, джакузита, лечебни и СПА услуги. Захранва се от два извора с температура на водата между 74 и 77 градуса.

Чешкият град Карлови Вари е един от най-привлекателните СПА курорти в света. Дванайсетте топли минерални извора в града имат еднакъв химически състав и минерализация, а температурата им варира от 42 до 72.3 градуса. Най-старият и горещ извор е Вржидло. Водата в Карлови Вари е известен лек за стомашно-чревни и бъбречни заболявания, както и нарушена обмяна на веществата. За най-добър ефект се препоръчва пиене на вода от изворите, балнеологични процедури, диета и гимнастика.

Памуккале - популярният турски курорт, е известен с минералните си води и снежнобелите скали. Водата в тях има естествено Ph 6 и радиоактивност от 9.25, на които се дължи лечебният й ефект. В южната част на курорта се намира басейн, за който се носят легенди, че в него се е къпала Клеопатра. Има участък, в който минералната вода е по-топла и по кожата се образуват мехурчета, които засилват кръвообращението в тялото.

Пиещани е най-големият СПА град в Словакия. Градът е известен като Зеления остров заради гористата местност, в която се намират лечебните води. Курортът се слави с лечебната си кал и минералните си бани.

У нас е най-топлият гейзер на Балканите

Въпреки богатството на минерални води в Европа, рядко изворите бликат в центъра на столицата, както е у нас. А и една от най-важните характеристики на нашите води е, че около 70 процента от тях са слабо минерализирани и могат да се пият без проблем в продължение на дълъг период от време.

Още от древността лековитите извори на София - Сердика, Стара Загора - Аугуста Траяна, Кюстендил - Пауталия, са били балнеоцентрове с много голямо значение.

Именно минералните води и близостта до лифта, возещ до Седемте рилски езера, правят и днес Сапарева баня любим балнеокурорт. Едни от най-големите фенове на градчето са китайските туристи. Целогодишният курорт предоставя на гостите си възможността да се къпят и през зимата във външните горещи минерални басейни.

В Сапарева баня се намира и най-горещият гейзер фонтан на Балканите. Изворът изтласква периодично на 18 м височина воден стълб с температура 103 градуса, пише вестник "Труд".

Велинград е известен като СПА столицата на Балканите. Малкият планински град, разположен в Родопите, е на първо място в България по изобилие и разнообразие на минералните си води, чиято температура варира между 28 и 91 градуса. Най-горещи са водите в квартал „Каменица” - с температура до 91 градуса. Тук се намира и най-големият карстов извор в България - Клептуза. Почти всеки хотел във Велинград е свързан с минерален извор, като в някои от тях се докарва вода от различни находища.

Сандански е друг известен балнеокурорт. Освен изобилието от минерални извори, които са над 80, благотворен ефект върху здравето оказва и близкият до средиземноморския климат. Изобилие от минерални извори има и по морето, като най-популярни са тези в курортите Златни пясъци и Албена.