Въпреки интензивните валежи в цялата страна на места от сняг, на места от дъжд няма, затворени пътища. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в предаването „Седмицата” „Дарик радио”.

Министър Павлова обясни, че освен затворените за целия зимен сезон пътища от републиканската мрежа, всички останали са отворени, обработени и проходими при зимни условия. През изминалата нощ в Ситуационният център на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са получавани сигнали за проблеми на пътя.

Министър Павлова предупреди, че по-тежката обстановка предстои, защото още днес следобед, се очаква усилване на снеговалежа, а там, където сега вали дъжд, ще се обърне в сняг и ще вали интензивно до края на деня. Очакват се и сериозни заледявания, поради драстичното падане на температурите в понеделник и вторник. По думите й при тези ниски температури няма да действа солта, с която се обработват пътищата, затова ще бъде използван калциев бихлорид, който действа при температури под минус 10 градуса, особено в градовете, в които има градски транспорт, най-натоварените пътища и автомагистралите. По-ниския клас пътища ще се обработват основно с пясък. Министърът апелира водачите да са изключително внимателни предвид усложнената метеорологична обстановка и да не тръгват на път без зимни гуми и вериги със себе си.

Министър Павлова бе категорична, че стандартите за почистване на пътищата у нас са като европейските. „Нормите, които ползваме са различни за различните класове пътища, но хората трябва да знаят, че когато вали сняг пътищата няма как да са на асфалт, те се почистват основно до 2-3 часа след спиране на снеговалежа“, обясни тя и подчерта, че проблемите идват именно от желанието на повечето шофьори да пътуват по черен асфалт при обилен валеж, но това е много скъпо удоволствие, при което напрактика пари отиват в канала. Регионалният министър отбеляза, че съгласно изискванията при обилни валежи пътищата трябва да се затварят, докато не се почистят, но за да не затрудняват гражданите, особено през почивните дни, е хвърлен сериозен ресурс. „За три дни по празниците около нова година изразходихме толкова материали, колкото за един месец, което оскъпява значително“, даде пример Павлова. По думите й годишно за зимно поддържане на републиканските пътища се изразходват около 60 млн.лв., а заедно с почистването на общинските пътища и улици сумата набъбва в пъти, защото градското поддържане е много по-скъпо. „Ето защо трябва да се постига най-сериозния ефект по отношение на цена-качество“, апелира още министърът.

Тя допълни, че използваните химикали са изключително ефективни при борбата със снега и леда, но повреждат сериозно пътищата, особено тези, които са правени преди 20 години. „Химикалите не вредят на магистралите, защото те са построени по новите стандарт с полимер модифициран асфалт, който има за цел да реагира на сериозните температурни амплитуди. Стария път обаче се скапва и това значи още хиляди лева за ремонт на пролет“, обясни тя. По думите й затова е нужно да се търси баланс, защото към сметката за зимно поддържане се прибавят и сумите за ремонт след това. Според Павлова новата концепция към която трябва да се премине е със средствата от винетки да се извършват цялостни ремонти и асфалтиране на лошите участъци, а не закърпване на дупките всяка година, защото това е само частично решение за кратък срок.

Министър Павлова каза още, че снега не изненадва институциите, а изненадва ТИР-овете, които най-често блокират пътищата и пречат за тяхното почистване. Обикновено това са чужди превозвачи, но има и българи, които не спазват ограниченията и създават проблеми. „По време на влошената обстановка от падналия сняг в началото на годината имахме само две критични ситуации и двете породени от неподготвени водачи, които блокираха пътища и спряха почистването. Имаме глобени шофьори и фирми на товарни автомобили, заради неспазени ограничения. Глобяваме обаче и поддържащи фирми“, даде пример тя. Министър Павлова заяви, че при влошаване на обстановката ще се предприема затваряне на пътища за почистването им. Ограниченията ще се налагат обикновено за 2-3 часа, най-вече за високопланински проходи и области в които има поледици.

В предаването министърът на регионалното развитие и благоустройството коментира и идеята да се въведат еднодневни винетки, лансирана от националния омбудсман. Според Павлова, предложението е подвеждащо за гражданите и е породено от непознаването на нормативната база. Тя отбеляза, че в цяла Европа няма еднодневни винетки за леки автомобили, заради икономически причини, като ефективност за отпечатване. Освен това винетката е ценна книга, която трябва да е залепена на стъклото, за постоянен контрол. Министърът обясни, че взетото решение да се въведат електронни винетки и тол- такси за товарните автомобили ще е най-справедливо за българските граждани. Новата система ще позволява електронно заплащане, а и срокът ще е за една календарна година, а не както сега.

Очакванията са електронните винетки да влязат в приложение през 2018 г., като в момента екипа на междуведомствената група работи за разработване на документацията за търга за избор на фирма, която да внедри системата. „Популистките предложения за еднодневна винетка звучат красиво на гражданите, но не са сериозни, защото няма такива никъде“, категорична бе Лиляна Павлова. По думите й новите цени на винетките ще осигурят повече средства за ремонт и даде за пример, че всеки ден има запитвания от кметове и депутати за ремонт на пътища от всички краища на страната, което няма как да стане без средства. По думите й реално повишението е от около 2 лв. на месец, което прави винетката не най-скъпия фактор, за да може да се движи една кола, паралелно с другите административни разходи и консумативи.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството избори и приоритетните обекти, по които ще се работи през тази година. Завършването на Лот 3 на АМ „Струма“, стартиране на строителството на 60 км от АМ „Хемус“ между Ябланица и разклона за Плевен и Ловеч, завършване на връзката между Западната дъга и Северната скоростна тангента, изграждането на връзката София- Калотина, обхода на Димово и Бяла, уширението на Казичане и довършването на Южната дъга при Горубляне са сред най-важните проекти, за които се работи и се търси финансиране. Уширението на пътя Бургас- Слънчев бряг с обходите на Бургас и Поморие също е приоритетен обект, където се разчита и на съдействие от общините за отчуждителните процедури, които са изключително скъпи.

Лиляна Павлова заяви още, че с огромен интерес продължава и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. По нея до момента са одобрени близо 2000 сгради в цялата страна.